3
РЕШЕНИЕ
N.146
С.,03,12,2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N804/2011 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
В. З. К. и Д. Й. С. и двамата от [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 22 от 31.03.2011г. по гр. д.43/11г. на Бургаски апелативен съд, с което след обезсилване на решение №66 от 16.11. 2010г. по гр.д. 194/10г. на Сливенски окръжен съд е прекратено производството по делото.
Касаторите са изложили оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт- основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. По-конкретно са поддържали неправилност на извода на въззивната инстанция, за това, че причинените на ищците вреди от смъртта на детето им са вече са репарирани чрез уважаване на исковете по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите. Развили са разбирането, че след като не са получили реално обезщетение от деликвента, то те могат да искат от неговия застраховател тези суми.
Ответникът по касация- ЗК [фирма] – [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №459 от 11.06.2012г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Касационната жалба е основателна.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е приел недопустимост на предявените от касаторите против ЗК [фирма] – [населено място] искове за възмездяване на вредите, произтичащи от смъртта на детето им при ПТП, поради това, че е налице влязла в сила присъда, с която същите претенции са били уважени срещу прекия извършител на деликта. Прието е още, че отговорността на застрахователя и тази на прекия причинител произтичат от различни основания – застрахователен договор и деликт, като договорната отговорност е функционално обусловена от деликтната- довод, който са извели от задължителна практика – ППВС №7/77- т.11.
Така възприетото за недопустимост на иска е неправилно, поради противоречието му с приетото с ТРОСТК на ВКС на РБ №1 /2010г. от 06.06.2012г., с което изрично е посочено, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./, съотв. по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност”. Или, съобразно тази задължителна практика, предявения и разгледан иск е допустим.
Следователно, като е приел недопустимост на иска въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като същият не е разгледал иска по същество – по неговата основателност, настоящият състав следва да върне делото на същия съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба.
Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивният съд за разглеждане на спора по същество, като в това производство следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция и поискани разноски.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 22 от 31.03.2011г. по гр. д.43/11г. на Бургаски апелативен съд .
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба ЗК [фирма] – [населено място] против решение № 66 от 16.11.2010г. по гр.д. 194/10г. на Сливенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: