О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
[населено място] ,25,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3632 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] против решение № 744 / 17.04.2013 год. по т.д.№ 3640/ 2012 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, трети състав, с което е потвърдено решение от 18.07.2012 год. по гр.д.№ 5673 / 2011 год.на СГС, І г.о.,10 състав с което е отхвърлен предявеният от касатора против М. В. И. иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ , за сумата от 62 090 лева – неиздължена цена по сключен договор за търговска продажба .Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие със закона – относно неформалния характер на договора за продажба на стоки и необходимостта от тълкуване волята на страните , на основание чл.20 ЗЗД .Счита необоснован от събраните по делото доказателства извода на въззивния съд за липса на сключен договор с твърдения от ищеца предмет.
Ответната страна – М. И. – оспорва касационната жалба, като счита че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване, поради непотриване общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – формулиране на правен въпрос, включен в предмета на спора и отговор на който е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение . Необосновани намира и посочените допълнителни селективни критерии с цитираните решения .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение за неоснователност на иска , въззивният съд е изходил от липсата на доказателства – не само писмен договор – установяващи предаването на стоките, предмет на приложена компютърно изготвена справка и фигуриращи в едностранно изготвени от ищеца – продавач стокови разписки, както и заведени в счетоводството му като вземания към ответника , при несъбрани по делото други доказателства / ответникът не е търговец и не е извършвано насрещно счетоводно засичане / ,установяващи пряко получаването на процесните стоки / в каквато връзка не са възприети като достатъчни събраните гласни доказателства, неиндивидуализиращи предмет на конкретна продажба между страните – стоките по вид, брой и единична цена / .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е възприел договора за търговска продажба като формален договор и изключил възможността за сключването му в устна форма, както и че не е тълкувал общата воля на страните, съгласно чл. 20 ЗЗД. Не формулира конкретен правен въпрос, общо позовавайки се на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,без да сочи изрично задължителна съдебна практика, в противоречие с която е постановено въззивното решение, но прилагайки към изложението извлечения от решения на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД – реш.№ 504 по т.д.№ 420 / 2009 год. на ІV г.о. ВКС , реш.№ 502 по т.д.№ 222/2009год. на ІV г.о. на ВКС , реш.№ 503 по т.д.№ 260 / 2009 год. на І т.о. ВКС, както и относно неформалния характер на договора за продажба – реш.№ 87 пот.д.№ 730/2009 год. на ІІ т.о. ВКС,реш.№ 46 по т.д.№ 454 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС и реш.№ 121 по т.д.№ 1039/2009 год. на І т.о. ВКС. Правният въпрос е недопустимо да се извлича от съдържанието на касационната жалба и с оглед наведените касационни доводи – в случая за неправилно приета от въззивния съд задължителна писмена форма на договора за търговска продажба и за отказ за тълкуване волята на страните, на основание чл.20 ЗЗД. При това въззивният съд не е направил такива изводи. Изрично се е позовал на липсата на каквито и да било доказателства,вкл.негодност на събраните гласни доказателства, за установяването на предмета на сключен между страните договор, поради липса на индивидуализираност в същите конкретни по вид и брой стоки,както и договорена цена, вкл. се е позовал на липсата на доказателства за предаването на такива стоки от ищеца на ответника . Въпрос за тълкуване волята на страните , според принципите на чл. 20 ЗЗД , изобщо не е възниквал, тъй като не е установена неясна или противоречива воля,подлежаща на тълкуване, а изобщо материализирана в каквато и да било форма взаимна воля / насрещни волеизявления на страните / за сключване на сделка , с конкретно твърдения от ищеца предмет . В този смисъл, дори да биха били формулирани правни въпроси относими към формата на договора за покупко – продажба и приложението на чл.20 ЗЗД, същите биха били ирелевантни – не биха съставлявали правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – включени в предмета на спора и отговор на които въззивният съд да е дал в решаващите си мотиви.Непокриването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК изключва произнасяне по визирания допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 744 / 17.04.2013 год. по т.д.№ 3640/ 2012 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, трети състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :