5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
[населено място] ,28,10,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 910 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Г. Й. Г. против решение № 216 / 15.11.2013 год. по т.д.№ 98/2013 год. на Добрички окръжен съд,Търговско отделение, с което е отменено решение № 134 / 05.12.2013 год. на Каварненски районен съд по гр.д.№ 581/2012 год. и вместо това е признато за установено по отношение на ищеца [фирма], че същият има изискуемо вземане към ответниците и настоящи касатори,при условията на солидарна отговорност , на основание запис на заповед от 01.06.2010 год. за сумата от 10 330,90 евро,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 18 / 28.01.2011 год. по ч.гр.д.№ 35/2011 год. на Каварненски районен съд.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви от които да биха се установили съображенията за уважаване на исковете , както и неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса , а именно,че в тежест на ищеца – кредитор и поемател по записа на заповед е установяване настъпилата изискуемост на вземането , с уговорен падеж „ на предявяване „ с краен срок – 20.03.2011 год.. Крайният извод за настъпила изискуемост касаторите намират в противоречие с материалния закон – чл.536 ал.2 ТЗ вр. с т.3 абзац втори на ТР № 1 / 2005 год. на ОСТК на ВКС.Като е приел, че предявяването е ирелевантно за изискуемостта на вземането по записа на заповед и не е отчел ограничаването му с отдавна изтекъл срок, в който предявяване не е извършено, според касаторите въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Ответната страна – [фирма] – не е представила отговор на касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Вземането на ищеца произтича от запис на заповед с падеж „ на предявяване за плащане до 20.03.2011 година „,по който издател е [фирма], а ответникът Г. Й. Г. – авалист . Молбата за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т.9 ГПК е постъпила на 28.01.2011 година.Ответникът е противопоставил наличие на каузално правоотношение по договор за финансов лизинг на движимо имущество, задълженията на ответника [фирма] по който, в съответствие с уговореното в допълнително споразумение от 01.06.2010 год.,с което същото дружество встъпва в дълга на лизингополучателя – [фирма], записа на заповед обезпечава.Между страните липсва спор относно обезпечителната функция на записа на заповед по отношение изискуемите лизингови вноски по договора за финансов лизинг.Няма наведени от ответниците доводи във връзка с недължимост на основание заявените от самия ищец факти за противозаконно отнето лизингово имущество и незаплатено от застраховател обезщетение за настъпването на този риск,в съответствие с клаузите на договора за финансов лизинг и застрахователния договор, сключен между лизингодателя и застраховател.С отговора е оспорено „ предявяването „ на записа на заповед на длъжника и авалиста,за което ищецът е представил нотариални покани, с удостоверено от Нотариус връчване по реда на чл.44 ГПК, на 13.12.2010 година . Представените разписки за връчване към нотариални покани № 859 и № 860 сочат отказ на адресата, удостоверен единствено от връчител.Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на удостовереното връчване при отказ на нотариалните покани , в съответствие с указаната на ответниците тежест за установяване неистинността му , предвид официалния характер на оспорения документ,е разпитан като свидетел връчителят, с оглед чиито показания първоинстанционният съд е възприел оспорена истинността на удостовереното връчване при отказ .
Въззивният съд,макар действително да е изложил излишно обстоятелствени съображения относно природата на менителничното задължаване и предпоставките за действителност на записа на заповед,е изложил и съответни на защитата на ответниците мотиви, приемайки че „предявяването „ има качеството на покана за изпълнение към длъжника и последиците му в конкретната хипотеза са да определи падежа на задължението, респ. да постави длъжника в забава, доколкото и със самото издаване на записа на заповед платеца по същия вече се е задължил. Затова е приел,че порока на нотариалното действие по връчване нотариална покана,с която поемателят предявява на длъжниците си записа на заповед,е ирелевантен за установяване съществуването на задължението.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси : 1 / Необходимо ли е излагането на мотиви, касаещи въведеното спорно право при постановяване на съдебния акт ? – обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с т. 5 на Постановление № 6 / 1978 год. на Пленума на ВС ; 2 / Станало ли е изискуемо и дължимо вземането след като нотариалните покани рег.№ 6965 / 24.11.2010 год. и № 6966 / 24.11.2010 год. чрез Нотариус В. Ч. , не са били връчени надлежно ? – обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т.3 на ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС и 3 / Отразява ли се на менителничната отговорност пропускането на крайния срок за предявяване , посочен в записа на заповед – изтичането му погасява ли съществуването на вземането по ценната книга ? – при непосочена хипотеза на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК .
Първият от поставените въпроси,с който алтернативно касаторите поставят въпроса и за вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено на принципа на контролно-отменителна инстанция, не кореспондира с действителното съдържание на въззивното решение, което, както вече се посочи, макар и включващо излишни и неотносими пряко към правния спор мотиви,съдържа и такива ,кореспондиращи на защитата на ответниците,съсредоточена в правните последици на непредявяването им от кредитора на записа на заповед,с така уговорения падеж, при уговорка „ без протест и разноски „.Следователно,въззивното решение съдържа мотиви в съответствие с обхвата на доводите във въззивната жалба на ищеца, кореспондиращ и с обхвата на защитата на ответниците в първоинстанционното производство,доколкото по обезпечителната функция на записа на заповед, респ. размера на вземането по каузалното,обезпечено с ефекта правоотношение, ответниците не са навели изрични възражения.
Вторият от поставените въпроси, освен че е формулиран по начин предпоставящ отговор ,съобразно фактологията на конкретния спор, а не еднозначен такъв по приложението на правна норма или принцип , се явява извън предмета на решаващите мотиви на въззивния съд и като такъв не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Опороченото нотариално действие въззивният съд е ирелевирал като цяло, а не с оглед порока му,мотивирайки се с липсата на необходимост от предявяване на ефекта за плащане,за да би възникнало задължението на платеца, а не с недоказаност на предявяването.Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от преценка на допълнителния селективен такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Отговор на третия от поставените въпроси , макар да би бил релевантен,с оглед уговорения в записа на заповед падеж „ на предявяване до определен ден „,въззивният съд не е дал . Ирелевирането му не би могло да остане несанкционирано и в този смисъл обективното му включване в обхвата на дължимата от съда преценка обуславя в достатъчна степен характеристиката му на правен въпрос по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 /2009 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторите,обаче, не са посочили какъвто и да било допълнителен селективен критерий за обосноваване основание за допускане на касационното обжалване,като цитираното,макар в обосноваване на предходния въпрос – ТР № 1 / 2005 год. по т.д. № 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС- не съдържа отговор на така формулирания въпрос. В идентична хипотеза – падеж на предявяване до определена дата- формираната съдебна практика е дала,при това безпротиворечив, отговор на въпроса, дали така уговорен падеж не е в противоречие с предвидените в закона възможности / чл.486 вр. с чл.537 ТЗ/ – опр. № 776 / 05.11.2010 год. по ч.т.д.№ 733 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, като е прието , че не противоречи и не опорочава ефекта. От друга страна , в решение от 01.03.2010 год. по т.д.№ 520 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС , впрочем цитирано и от въззивния съд,макар в друга насока,е прието че записа на заповед не се прескрибира с непредявяването му в рамките на посочения в чл.487 ал.1 изр. второ ТЗ едногодишен срок от издаването, тъй като издателят е и платец по ефекта, за разлика от издателя на менителницата.Непредявяването в едногодишния, респ. уговорен по – дълъг, съгласно чл.487 ал.1 изр. второ ТЗ срок, води до изгубване правата на приносителя срещу джирантите, не и срещу издателя,който е и платец по ефекта / чл.514 ал.1 ТЗ /.Същото и в опр. № 144 / 02.03.2012 год. по ч.т.д.№ 15 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС . Кумулативно разрешенията,дадени в така формираната съдебна практика, дават и еднозначен отговор на формулирания правен въпрос,с който крайният изход на спора не си противоречи.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 / 15.11.2013 год. по т.д.№ 98 / 2013 год. на Добрички окръжен съд,Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :