5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
[населено място] ,04,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми януари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2533 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. против решение № 2019 / 18.12.2012 год. по гр.д.№ 2505 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, в частта с която със същото е оставено в сила постановеното на 14.05.2012 год. по гр.д.№ 11119/2009 год. решение на СГС, ГО , І – 9 състав , за отхвърляне предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ , за разликата над присъдените 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 06.04.2006 год., по вина на водача на застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ лек автомобил , до претендираните 80 000 лева . Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД , както и чл. 84 ал.3 ЗЗД – досежно началния момент на присъдената върху обезщетението мораторна лихва . В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешаване от въззивния съд на материалноправния въпрос , относно прилагане критерия за справедливост , при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год., както и за установяване наличието на съпричиняване от пострадалия, в противоречие с ППВС № 17 / 1963 год. . Касаторът счита, че въззивният съд не е отчел поотделно и комплексно всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства и конкретно : остатъчното проявление на увреждането – изкривяване оста на гръбначния стълб и свързаните със същото постоянни физиологични болки и неудобства / нарушена стойка,намален обем на движенията /, вкл.емоционално- психическия дискомфорт на пострадалия , в резултат на намалената физическа активност и непълноценен начин на живот / ограничена трудова активност / , а също и неблагоприятната прогноза от зашипяване в областта на счупванията.
Ответната страна – ЗК [фирма] – оспорва касационната жалба, като намира необосновано основание за допускане на касационното обжалване, поради непосочена относима задължителна съдебна практика , с която постановеното решение да конфронтира , по правен въпрос , касаещ прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД или при определяне наличието на съпричиняване по чл. 51 ал.2 ЗЗД .
Постъпило е становище и от конституираното трето лице – помагач на ответника – делинквента Т. Н. , който оспорва касационната жалба и намира, че въззивното решение е неправилно, но като необосновано завишаващо дължимото на ищеца обезщетение .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , първо отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване и е валидно и допустимо , намира следното :
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , от П. Д. Д. против ЗК [фирма] , за обезщетяване на вреди от ПТП , настъпило на 06.04.2006 год. год., по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил . Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 45 000 лева , с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и оставил в сила същото , за разликата над 30 000 лева / 20 хил. присъдени с първоинстанционното и допълнени 10 хил. лева с въззивното решение / до претендираните 80 000 лева . Справедливият размер от 45 000 лева е занижен до 30 000 лева , поради отчетено съпричиняване, прието в размер на 1 / 3 за пострадалия, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. За да определи справедливо обезщетение в размер на 45 000 лева съдът , на основание приетото по делото заключение на медицинската експертиза и събраните гласни доказателства , е съобразил вида и степента на уврежданията / счупване на лява част на дъга и ляв страничен израстък на осми гръден прешлен, притискане на девето междуребрено коренче , счупване главичка на осмо ляво ребро , разкъсно-контузна рана на главата /, продължителността и характера на провежданото лечение / болнично – 18 дни и домашно – повече от година от травмата / , съответния период на интензивни болки и страдания / до 20 дни / и цялостния възстановителен период за травмите , както и търпимите битови неудобства / носене на патерици – 1 месец , обездвижващ корсет – 6 месеца / .Изрично е отчетена настъпилата деформация на частта от гръбначния стълб, в която е настъпила увредата на прешлените / изкривяване на оста му / , ограничаваща обема на движенията на гръбначния стълб / за навеждане и вдигане на тежко / , придружено с болка . Спондилоартрозата / ошипяване / е упомената като очаквана последица на увреждането . Съобразено е и отражението на увреждането върху психическото състояние на ищеца, съгласно събраните свидетелски показания / св.Д. / .
Относно приетото съпричиняване, съдът е възприел безпротиворечивото становище на допуснатата единична и тройна експертизи, че видът на травмите / изцяло в областта на гръдния кош / изключва пострадалият да е носил предпазен колан . В опровергаване на този извод ищецът не е ангажирал доказателства . Свидетелят – очевидец на произшествието не заявява спомен за това обстоятелство .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК не е поставен конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД , като аналогично на касационната жалба са изброени недостатъчно съобразените от съда , според страната , факти и обстоятелства, относими към размера на застрахователното обезщетение, в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. и ППВС № 5 / 1975 год.. Твърденията за постановяване решението в противоречие с материалния закон ,при определяне конкретния размер с оглед обхвата на установените релевантни критерии , е основание по чл.281 т.3 от ГПК, различно от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, които предпоставят обосноваване на неспазен от съда принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно т.11 от ППВС № 4 / 1968 год. . Дори от изложението да се изведе като зададен материалноправен въпрос относно прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД – релевантен за изхода по конкретния спор и с това установяващ общата предпоставка за допускане на касационното обжалване , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС – то не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване , в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 год. . Изводите на въззивния съд не се явяват в несъответствие със задължителните указания , залегнали в същото : за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка. Следва да се държи сметка, че съобразими са действително заявените и доказани в производството факти и обстоятелства, относими към определяне размера на обезщетението . Така в конкретния случай съдът не е имал възможност да съобрази трайните последици от деформацията в твърдените от ищеца размери, препятстващи ангажирането му с трудова дейност изобщо и създаващи му чрезвичайни битови и психо-емоционални неудобства от това .
По приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД са формулирани два въпроса, логично смислово обособими в един : Следва ли съдът да приеме за установено съпричиняване , въз основа на оспорено експертно заключение , без изводите в него да почиват на преки или косвени доказателства по делото и следва ли съдът да го възприема безрезервно или с оглед всички обстоятелства по делото ? .Въпросът е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Твърди се , че изводът за наличие на съпричиняване е в противоречие с т.7 на ППВС № 17 / 1963 год., но доколкото самият въпрос е относим към доказването му , а не към предпоставките за възприемане на съпричиняване , цитираната задължителна съдебна практика е неприложима към същия .
Така поставен въпросът е формулиран неадекватно и превратно на процесуалните действия на съда ,обусловили решаващия му извод за наличие на съпричиняване, поради което не следва да се приеме, че покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК . Експертното заключение не би било необходимо доказателство за установяване обстоятелството, за което е допуснато, ако биха били налице преки доказателства за ползването, респ. неползването на предпазен колан, каквито много често е невъзможно да бъдат събрани. Същото е възложено именно с оглед установяване по категоричен начин доколко получените травматични увреждания кореспондират на ситуация , в която пострадалият е ползвал , респ. не е ползвал предпазен колан . При категоричността на тройната експертиза , че видът на травматичните увреждания предпоставя непоставен предпазен колан, в тежест на ищеца е било опровергаването на това заключение , което , противно на твърдението му, почива именно на обективни данни – характеристиката и месторазположението на понесените увреди . Същият, обаче , се е ограничил с оспорването му . В този смисъл , не е налице нито необективно заключение, безкритично възприето от въззивния съд, нито събрани доказателства в оспорване констатациите на експертизата, несъобразени от съда , в противоречие със задължението му , съгласно чл. 202 ГПК.
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, І -во търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2019 / 18.12.2012 год. по гр.д.№ 2505 / 2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :