О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
[населено място] ,26,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3460 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от З. [фирма] против решение от 28.03.2013 год. по гр.д.№ 12323 / 2012 год. по описа на СГС, АО, трети В състав , с което е потвърдено съдебно решение № ІІ-70-36 / 22.06.2012 год. по гр.д.№ 23 726 / 2011 год. на СРС, ІІ гр.отд.,70 състав.С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Б. Б. Б. иск с правно основание чл.81 ЗЗ / отм./, за събиране изплатено , на основание задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , сключена с ответника, на З. „ Д. – ОЗ „ – застраховател по застраховка „ пълно каско „ на увреден при ПТП по вина на ответника лек автомобил – обезщетение за имуществени вреди, предходно разплатено на пострадалия собственик от застрахователя З. „ Д. – ОЗ „. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие със закона, поради отказ да се кредитира като годно доказателствено средство в процеса протокола за химическа експертиза,за установяване употреба на алкохол от причинилия ПТП водач – ответника, в качеството му на официален свидетелстващ документ, с материална доказателствена сила до оспорване верността на констатациите му. Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.145 ГПК, предвид недадени от въззивния съд указания относно необходимостта от ангажиране доказателства , за установяване употребата на алкохол от ответника, с оглед преценката на съда за некредитиране протокола за химическа експертиза , като годно доказателствено средство . Твърди се и постановяване на решението без обсъждане на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.
Ответната страна – Б. Б. – оспорва касационната жалба , като счита , че поставеният от касатора въпрос не покрива характеристиката на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е даден с решаващите мотиви на въззивното решение. Необоснован,според страната, е и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,поради неотносимост на цитираните съдебни решения към разрешаването на идентичен правен въпрос.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав, в съответствие с касационните доводи, очертаващи обхвата и на изложението по чл.284 ГПК, намира следното :
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не обуславят безспорен извод за причинено по вина на пострадалия ПТП , с оглед оспорения протокол за същото и недоказан конкретен механизъм на възникването му , както и останалия недоказан факт на осъществено тестване на водача за употреба на алкохол на мястото на произшествието, с оглед удостоверена в протокола недопустима концентрация на алкохол в кръвта . Относно механизма на ПТП съдът е коментирал събраните гласни доказателства на свидетели – очевидци / впрочем неизчерпващи посочените в оспорения протокол за ПТП свидетели /, вкл. потвърдил основанието за некредитиране показанията на св. М.Г., предвид пряка заинтересованост от изхода на спора , като водач на второто МПС – участник в ПТП. Заключението на САТЕ не е кредитирано по съображения за изготвянето му единствено въз основа на оспорения протокол за ПТП от 28.02.2005 година. Така , първият от решаващите изводи на въззивния съд е за неустановена причинност между настъпилата вреда и поведението на ответника, като участник в ПТП .Съпътстващ и евентуален , с оглед предходния решаващ мотив,е изложеният от въззивния съд за неустановеност на факта, че ответникът е употребил алкохол , при недопустима от закона, за управление на МПС, концентрация . Отново съдът се позовава на показанията на свидетел – А.М. – като достатъчни да обосноват оборена истинност на протокола за ПТП , относно извършено тестване с дрегер,тъй като свидетелят твърди изпадане на ответника в безсъзнание / показанията на свидетеля са , че ответникът е бил паднал на волана , неадекватен, със затворени очи, неконтактен / . Показанията са съобразени във връзка с определение по чл.146 ал.1 т.3 ГПК, за приета безспорност между страните на факта ,че на лице в безсъзнание обективно не би могло да се извърши тестване с дрегер, но без да е налице приета от страните безспорност на факта, че ответникът е бил в състояние на безсъзнание .Относно протокола за химическа експертиза, съдът не е обсъждал липса на характеристика на официален свидетелстващ документ за същия, нито конкретното му съдържание и оспорена истинност, а приел,че не е събран като доказателствено средство в настоящото съдебно производство. Последното се явява в противоречие с процесуалните действия на първоинстанционния съд, който с изрично разпореждане, по искане на ищеца , е изискал пълната административно – наказателна преписка , включваща и протокола за химическа експертиза / стр. 95 по номерацията на първоинстанционното дело /, като с определение в с.з. от 23.02.2012 год. изрично е приел същата .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил единствено въпроса : Съставлява ли протокола за химическа експертиза / анализ на кръвна проба за установяване концентрация на алкохол в кръвта / официален документ и може ли да бъде самостоятелно годно доказателство за удостоверените в него факти в гражданското съдопроизводство?Въпросът е аргументиран с цитирана съдебна практика, в противоречие с която се твърди въззивното решение : реш.№ 44 от 03.08.2010 год. по т.д.№ 678 / 2009 год. І т.о. ВКС ; реш.№ 644 / 12.10.2010 год. по гр.д.№ 1269/2009 год. на ІV г.о. ВКС ; реш.№ 26 / 08.02.2008 год. по т.д.№ 445 / 2007 год. на І т.о. ВКС и реш.№ 592 / 05.12.2008 год. по т.д.№ 306 / 2008 год. на І т.о. ВКС.
С оглед коментираните по-горе процесуални действия на първоинстанционния съд, по изискване и приемане на административно-наказателната преписка,съдържаща и протокола за химическа експертиза, настоящият състав намира , че въззивният съд е отказал възприемането й като годно доказателствено средство,не с оглед събирането му в качеството на писмено доказателство / документ /, а имал предвид негодността му в качеството на експертиза, недопусната и неприета като такова именно доказателствено средство по делото . В този смисъл и с необходимото и допустимо, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , уточнение на поставения въпрос, настоящият състав намира, че същият би съставлявал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от преждепосоченото Тълкувателно решение , ако изводът относно липсата на установена употреба на алкохол се явяваше единствен решаващ извод на въззивния съд , обусловил крайния изход на спора . Както се посочи по-горе , такъв решаващ извод се явява този за неустановена причинност между поведението на ответника, като водач на единия от участвалите в ПТП автомобили и настъпилите вреди и само в евентуалност спрямо този решаващ извод ,т.е. ако не би бил споделен същия , като основание за отхвърляне на иска, е коментирана доказаността на факта за употреба на алкохол от ответника.
Дори да би се приел за релевантен правен въпрос, така поставеният от касатора не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Решенията , постановени по реда на чл.290 ГПК , са по допуснато касационно обжалване в отговор на напълно неотносим към спора правен въпрос : реш.№ 44 от 03.08.2010 год. по т.д.№ 678 / 2009 год. І т.о. ВКС – по приложението на чл.17а ЗППДОбП / отм./ и във връзка с въпроса относно активна легитимация на ищеца ; реш.№ 644 / 12.10.2010 год. по гр.д.№ 1269/2009 год. на ІV г.о. ВКС – поради вероятна недопустимост на въззивното решение , произнасянето по която е обусловило мотиви по приложението на чл. 140, чл.145 и чл.146 ГПК и задълженията на съда при неясноти и противоречия, некасаещи редовността на исковата молба , а реш.№ 592 / 05.12.2008 год. по т.д.№ 306 / 2008 год. на І т.о. ВКС – по приложението на чл.338 т.6 и чл.9 ал.2 К. – за отговорността на корабопритежателя за причинени вреди на пристанищни съоръжения, собственост на трети лица и съотношението на специалните норми на К. с правилата за непозволеното увреждане по ЗЗД. Решение № 26 / 08.02.2008 год. по т.д.№ 445 / 2007 год. на І-во т.о. ВКС-казуална съдебна практика – не разкрива необходимия обективен идентитет във фактите, обуславящи извод ,нито изобщо извод в отговор на идентичен на поставения в настоящото производство правен въпрос – касае коментар на доказателствената сила на двустранно подписан протокол за констатиране манипулирането на средство за техническо измерване на потребена електроенергия,частично оспорен от потребителя.
Следователно, никое от приложените решения не коментира специфичното доказателствено средство – протокол за химическа експертиза – чиято годност като самостоятелно доказателствено средство в процеса е предмет на поставения въпрос,нито доказателствено средство,което според законовата му регламентация предпоставя достатъчна прилика с протокола за химическа експертиза / експертизата уредена с Наредба № 30 / 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /, за възприемане дадения относно годността му отговор, като ползващ, за нуждите от обосноваване допълнителен селективен критерий, настоящото производство .
С оглед горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2013 год. по гр.д.№ 12323 / 2012 год. по описа на СГС, АО, трети В състав.
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :