2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
С., 29,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.д. №4575/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от юрисконсулт Бл. М. като пълномощник на ПИБ АД – [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №912 от 20.12.2013г. по ч. т.д.4575/13г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Молбата е неоснователна.
С определение №912 от 20.12.2013г. по ч. т.д.4575/13г., на ВКС, І т.о., постановено в производство по чл.309 ГПК вр. чл.282, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане молбата на „У. – [населено място], К., с която се иска спиране на основание чл.309, ал.1 ГПК на изпълнението на определение №2352 от 28.11.2013г. по ч. т.д. 1308/13г. на Пловдивски апелативен съд.
Настоящият молител е участвал в така проведеното производство, като е подал молба № 12030/17.12.2013г., с която е изразил разбирането си относно размера на „ гаранцията”, „ в случай, че е депозирано искане” по чл.309 ГПК. На 18.12.2013г.е депозирано становище по искането за спиране. И с двете становища, обаче не е било направено искане за присъждане на разноски, нито е сочен размер на такива, както и не е било удостоверявано дали въобще такива са били направени и в какъв размер. Не е представен и списък по чл.80 ГПК.На 20.12.2013г. ВКС, І т.о. се е произнесъл по молбата „У. – [населено място], К.. На 07.02.2014г. настоящият молител е поискал по реда на чл.248 ГПК изменение на така постановения съдебен акт, като му бъдат присъдени разноски в размер на 2 958 000лв. юристконсултско възнаграждение. При тези фактически данни се налага извод за неоснователност на подадената молба. Макар и обусловено от изхода на спора, искането за разноски съставлява самостоятелна претенция, която следва да бъде изрично заявена до произнасянето на състава по молбата. В този смисъл изрично т.11 ТРОСГТК №6/12г. Ето защо същата не може да бъде заявена и конкретизирана след произнасянето на съда, какъвто е разглеждания случай.Или ненадлежното въвеждане на претенцията за разноски прави искането по чл.248 , ал.1 ГПК неоснователно. Извън това производството по чл.309 ГПК е несамостоятелно, като същото има обезпечителен характер, поради което основателно е възражението на противната страна за това, че разноските следва да бъдат присъдени с решението по молбата за отмяна, респективно с акта, с който приключва съдебния спор, ако по реда на отмяната висящността на производството бъде възобновена / в този смисъл изрично и т.4 и 5 ТРОСГТК № 6/12г./, но само ако са били валидно заявени преди произнасянето на ВКС по молбата по чл.309 ГПК, какъвто не е разглеждания случай.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на юрисконсулт Бл. М. като пълномощник на ПИБ АД – [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №912 от 20.12.2013г. по ч. т.д.4575/13г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: