5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
[населено място],03,12,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на първи декември,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1612 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 149 / 30.01.2014 год. по гр.д. № 2826/2013год. на Софийски апелативен съд,ГК,1 състав, с което частично е отменено решение от 20.03.2013 год. по гр.д.№ 1675 / 2012 год. на СГС, ГК, І – 13 състав, като е уважен предявеният от Р. Р. Р. иск по чл. 226 ал.1 КЗ за допълнителна, над присъдената от първоинстанционния съд сума в обезщетение от 14 000 лева,сума от 8 400 лева, както и частично е потвърдено първоинстанционното решение за присъденото обезщетение от 14 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД, досежно приетия от въззивния съд по-нисък процент съпричиняване от пострадалия ищец / 20 % вместо приетите от първоинстанционния съд 30 % /, както и в противоречие с чл.52 ЗЗД , относно възприетия справедлив размер на обезщетяване на претърпените вреди, с оглед характеристиката им и събраните доказателства за същите . Оспорва изобщо обосноваването на извод за деликт от страна на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ лек автомобил, за елементите от фактическия състав на който ищецът носи пълна доказателствена тежест. Счита, че събраните доказателства обосновават единствено извод за изключителна вина на ищеца за настъпване на увреждащото ПТП .
Ответната страна – Р. Р. – не е депозирала отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
С въззивното решение съдът е споделил като справедлив размер на обезщетението размера посочен с исковата молба,като частичното неуважаване на иска за разликата между присъдените общо 22 400 лева до претендираните 30 000 лева по същество се основава единствено на прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,приноса на което е определен на 20 % , вместо възприетите от първоинстанционния съд 30%. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. САТЕ , е установено, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е предприел завой на ляво, в опасна близост с движещия се направо срещу него мотоциклетист– ищеца и без да му осигури предимство.Предприемайки завиването последващо е спрял,с оглед опасността,препречвайки пътя на мотоциклета,с което по същество е извършил сложно съставно движение, в нарушение на чл. 37 ал.1 и чл.47 ЗДвП .Действително е установено, че своевременната адекватна реакция на мотоциклетиста би могла да предотврати удара,но същият по начало не би настъпил, ако автомобилът не би препречил пътя на мотоциклетиста,неосигурявайки му преминаване с предимство, каквото в конкретната пътна обстановка е имал.С оглед механизма на произшествието,съдът е приел,че вината на водача на лекия автомобил е по-голяма,тъй като допуснатите от същия нарушения на правилата на движение в много по-висока степен са обусловили произшествието.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът – ответник формулира следните въпроси : 1 / Относно прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД , при определяне на размера на дължимото обезщетение – обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с противоречие на въззивното решение с ППВС № 4 / 1968 год.,както и с решения постановени по реда на чл.290 ГПК, вероятно цитирани в обосноваване на допълнителния селективен критерий и по втори и четвърти въпроси : реш.№ 532 от 24.06.2010 год. по гр.д.№ 1650 / 2009 год. на ІІІ г.о. ВКС, реш.№ 633 от 01.11.2010 год. на ІV г.о. на ВКС, реш.№ 532 / 28.10.2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС и казуална съдебна практика – реш.от 04.10.2007 год. по гр.д.№ 1182 / 2006 год. на ІV г.о. на ВКС; 2 / Следва ли определянето на обезщетението в съответствие с чл.52 ЗЗД да бъде съобразимо с качеството на ответника – физическо лице – делинквент или застраховател / доколкото касаторът застъпва тезата за присъдими от съдилищата значително завишени – в идентични хипотези – обезщетения в тежест на застрахователни дружества – страна по искове по чл.226 ал.1 КЗ , спрямо тези присъдени в тежест на физически лица – делинквенти, по искове с правно основание чл.45 ЗЗД / ? ; 3 / Как се тълкуват понятията „ икономическа конюнктура в страната „ и „ конкретните икономически условия „ , в реш.№ 83 / 06.07.2009 год. по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, като критерий при определяне размера на обезщетенията, на осснование чл.52 ЗЗД ?; 4/ На какъв принцип на правото почива присъждането на по-малки суми в обезщетения по ЗОДОВ, дължими от Д. ,спрямо обезщетенията,определяни по реда на чл.45 и сл. ЗЗД спрямо различни от същата субекти – делинквенти ? и 5 / Ако ПТП е настъпило по изключителна вина на пострадалия, носи си отговорност делинквентът ?
Първият от въпросите формално покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд и за определяне справедлив размер на дължимото обезщетение,се е произнесъл по изричен довод на ответника като въззивник,обжалвал първоинстанционното решение и по отношение прилагането на чл.52 ЗЗД,макар единствено с формално позоваване на нормата.Не е обосновано, обаче,противоречие на въззивното решение по приложението на чл.52 ЗЗД във връзка със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год.,които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии,а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост с мотивирано изложение на приетите за релевантни при определяне на справедлив размер на обезщетението конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай,каквото въззивното решение съдържа.Касаторът изобщо не е мотивирал касационната си жалба досежно неправилното приложение на чл.52 ЗЗД,като не е посочил неотчетено от въззивния съд,обосноваващо по-нисък справедлив размер обстоятелство,нито неправилно отчетено като релевантно за завишение размера обстоятелство и по същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера,независимо от конкретните по всеки спор обстоятелства.Поради това е необоснован допълнителния селективен критерий и с цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Търсената универсална преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година.
Втори и четвърти въпроси не удовлетворяват изискването за правен въпрос,тъй като отговор на същите не е даван от въззивния съд, а и не биха могли да бъдат предмет на произнасяне,тъй като не касаят приложението на конкретна правна норма или принцип в конкретния правен спор,а се основават на субективната преценка на касатора за неравностойно третиране на ответниците по искове за обезщетения , според това дали се касае за Д. / по искове по ЗОДОВ / и физически лица – делинквенти / по искове по чл.45 ЗЗД / или за застрахователни дружества.Абстрактната оценка за обосноваността на подобна теза не е от естество сама по себе си да повлияе върху решаващ извод относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника,вкл.относно размера на дължимото обезщетение в конкретния случай. Не е посочен и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК .
Вторият въпрос се основава на съображението на касатора, че „конкретните икономически условия „ предпоставят съобразяване размера на присъжданите обезщетения не само в благоприятен за ищеца аспект на увеличение размера на обезщетението ,с оглед настъпили инфлационни процеси спрямо момента на непозволеното увреждане, а в благоприятен за ответника – застраховател аспект на намаляване размера на обезщетението, с оглед настъпилата икономическа и финансова криза и свиването на застрахователния пазар, резултат от тежката безработица и като цяло спадналите доходи на населението. В тази връзка претендира тълкуване понятията „ икономическа конюнктура „ и „ конкретни икономически условия „ в решение постановено по реда на чл.290 ГПК .Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК . Въззивната жалба на касатора, а и касационната му жалба не съдържат изричен довод за несъобразяване размера на дължимото обезщетение с конкретните икономически условия ,макар и в аспекта, в който възприема релевантността на този критерий ответника. Съдът се е позовал на съобразяване икономическите условия към момента на ПТП спрямо момента на възмездяване на пострадалия,в съответствие с напълно ясната логика на цитираното решение № 83 / 06.07.2009 год. по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС,почиваща на принципа , че обезщетението следва да е адекватно за обезщетявания,като с оглед междувременно настъпилите от увреждането до възмездяването инфлационни процеси,му осигури равностойно – като равностойна възможност за покриване на аналогични нужди – обезщетяване, на което се основава и постоянното нарастване нивата на застрахователното покритие по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „ съгласно чл. 266 КЗ вр. с пар.27 от ПЗР на КЗ.В същия смисъл реш.№ 66 / 03.07.2012 год. по т.д.№ 611 / 2011 год. на ІІ т.о. и реш.№ 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. на ВКС. Решение № 82 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е напълно ясно и непротиворечиво в мотивите си и изобщо не съдържа доводи в подкрепа на тезата на ответника,а тя не съответства и на предпоставките за уважаване иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,вкл. относно размера на обезщетението,измежду които не е запазване обема на търговската дейност на застрахователя и изобщо преценка на възможностите му да заплаща застрахователни обезщетения.Следователно, дори да би се приел за покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,доколкото въззивният съд изрично се е позовал на този релевантен по определяне размера на обезщетението критерий, съгласно чл. 52 ЗЗД , необоснован се явява допълнителния селективен критерий с реш.№ 83 / 2009 год. на І т.о. на ВКС, с което въззивното решение не се явява в противоречие.
Петият от формулираните въпроси изхожда от напълно погрешен спрямо изводите на въззивния съд хипотезис , а именно – от установено за настъпило по изключителната вина на пострадалия ПТП , какъвто извод въззивното решение не съдържа .Поради това и няма характеристиката на правен въпрос.Такава характеристика би имал,ако въпреки възприета изключителна вина за ПТП на мотоциклетиста – ищец,съдът бе ангажирал отговорността на застрахователя,функционална спрямо отговорността на водач на застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите„ лек автомобил ,при липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил. И тук не е посочен и обоснован допълнителен селективен критерий .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149 / 30.01.2014 год. по гр.д.№ 2826/2013год.на Софийски апелативен съд,ГК,1 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :