4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
[населено място] ,12,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на десети март , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3415 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 17.05.2013 год. по в.т.д.№ 706 / 2012 год. на Шуменски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 200 / 06.07.2012 год. по гр.д.№ 1418 / 2011 год. на Районен съд – Нови пазар . С последното е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск , предявен по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл. 124 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответника с основание договор за търговска продажба / чл.327 ТЗ / , от неиздължена цена на доставени от ищеца на ответника топлоизолационни материали , в размер на 20 399,31 лева .Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.270 ал.3 ГПК , тъй като , предвид разгледан от първоинстанционния съд непредявен иск ,въззивната инстанция е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане , на действително предявеното правно основание . Като основание за този довод се сочи постановеното, предходно на въззивното решение , определение на въззивния съд от 10.01.2013 год. , формално основано на предпоставки за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение .Касаторът счита , че по този начин недопустимо , по реда на чл. 247 ГПК, първоинстанционния съд е поправил порок на решението си – произнасяне по непредявен иск , което въззивният съд не е санкционирал в съответствие с процесуалния закон .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като намира , че касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , нито обосновава сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 285 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационната жалба , в съответствие с единствения касационен довод – за нарушение на чл. 270 ал.3 ГПК от въззивния съд, предвид недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, установителен по своя характер , с оглед което и към правната му квалификация е безспорно относима и разпоредбата на чл. 124 ал.1 ГПК, за установяване вземане към ответника, произтичащо от договор за търговска продажба / чл.327 ТЗ / . В хода на въззивното производство въззивният състав е счел , че е налице противоречие в обективираната воля на решаващия състав относно основанието на разгледания иск , посочено в мотивите като „ чл.415 ал.1 вр. с чл. 124 ал.1 ГПК вр. с чл.327 ТЗ , а в диспозитива като „ чл.415 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД „ . На това основание е прекратил производството и върнал делото за провеждане производство по чл.247 ГПК – поправка на очевидна фактическа грешка , отстранена от първоинстанционния съд с решение № 9 / 15.01.2013 год. по гр.д.№ 1418 / 2011 год. на Районен съд – Нови пазар . Със същото към правната квалификация,посочена в диспозитива на първоинстанционното решение , е добавена нормата на чл. 327 ТЗ – предходно посочена само в мотивите . Както първоинстанционният , така и въззивният съд са разгледали спора в съответствие с действително заявените от ищеца факти и обстоятелства, обуславящи основанието на иска , спрямо което правната квалификация е задължение на съда : сключен договор за търговска продажба на топлоизолационни материали , доставена стока – липсва спор относно този факт , като ответникът е противопоставил единствено сключена последваща уговорка за разсрочване задължението по заплащане на цената, незаплатена цена , съгласно уговореното .
В изложението по чл. 284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следния процесуалноправен въпрос, формално посочен в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК / без посочена противоречива казуална съдебна практика / и в т.3 ГПК / без обосноваване значение на отговора за точното прилагане на закона и за развитието на правото /, уточнен от настоящия състав ,както следва : Може ли с допълнително решение, в производство по чл.247 ГПК / поправка на очевидна фактическа грешка / първоинстанционния съд да изменя правната квалификация на иска и не следва ли въззивният съд да обезсили , макар измененото по реда на чл.247 ГПК първоинстанционно решение , като недопустимо ?
Така формулираният процесуалноправен въпрос се отнася до дължима преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение, като потвърдило недопустимо първоинстанционно решение , разглеждайки предявеният иск на различно от действително предявеното правно основание . За вероятната недопустимост касационната инстанция следи служебно и обосноваване на допълнителен селективен критерий за допускане касационното обжалване не е необходимо , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо . Такава недопустимост би била налице не само с оглед погрешно посочена от съда правна квалификация на иска , макар в случая да не е налице и такава грешка .Нормите на чл. 79 ЗЗД и чл. 327 ТЗ са в съотношение на обща – приложима към всички облигационни отношения – към специална – приложима конкретно в хипотеза на сключен договор за търговска продажба – норма , предвид което и посочването им съставлява единствено конкретизация на произхода на вземането – от неизпълнение на насрещно задължение по договор за търговска продажба , предявено за установяване по специалния ред на чл.422 ГПК , към който безспорно препраща визираната от първоинстанционния съд норма на чл.415 ал.1 ГПК . Недопустимо е съдебното решение постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало – в което съдът и произнасяйки се по спора се е отклонил от заявените с исковата молба факти и обстоятелства, обуславящи основанието на предявения иск. Когато е разгледал релевантните факти и обстоятелства, но подвеждайки ги под погрешна правна норма , се касае за неправилно , в противоречие с материалния закон , съдебно решение, но както се посочи в случая и такава погрешка правна квалификация , водеща до неправилно приложение на материалния закон ,не е налице . В този смисъл : мотивите на ТР № 2 / 2011 год. на ОСГТК на ВКС , както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д. № 516 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС, по т.д.№ 1091/ 2012 год. на І т.о. на ВКС , по т.д.№ 1037 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др. .
С оглед преждеизложеното и поради необоснованост на общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК , касационното обжалване не следва да бъде допуснато . Независимо от последното , необосновани са и формално посочените допълнителни селективни критерии на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.05.2013 год. по в.т.д.№ 706 / 2012 год. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство , в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :