5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
[населено място] ,13,05,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3957 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД „ А. Ф. – К. , Д. „ против решение № 222 /26.07.2013 год. по т.д.№ 321 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 179 / 28.02.2013 год. по т.д.№ 1787 / 2012 год. на Варненски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният като частичен иск на касатора против Ч. А. Д.,за заплащане сумата от 25 100 лв./ част от вземане в твърдян общ размер от 93 000 лева /,на основание чл.284 ал.2 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на решението,с довод за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.284 ЗЗД, предвид ирелевиране необходимостта от представяне на преки доказателства за извършено отчитане / отчетна сделка / между довереника и доверителя и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.182 ГПК вр. с чл.55 ТЗ,предвид кредитиране данни по счетоводни книги на ищеца,въпреки установена нередовност при воденето им, въз основа които,в качеството на вторични счетоводни записвания, без наличие на първичен счетоводен документ,е обоснован извод за извършено от ответника,в качеството на пълномощник на ищеца, отчитане на изтеглени от банковата сметка на дружеството суми.
Ответната страна – Ч. А. Д. – оспорва касационната жалба и наличието на обосновани основания за допускане на касационното обжалване.Намира,че по приложението на чл.182 ГПК въззивното решение е съобразено с практиката на Върховен касационен съд / цитира определения по реда на чл. 288 ГПК които не обективират задължителна съдебна практика /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Ищецът твърди изтеглени от ответника Ч. Д.,по упълномощаване от съуправителя и съпруг на пълномощника / Ст. Д. /суми от банковата сметка на дружеството,последващо неотчетени , поради което и претендирани,на основание чл. 79 ал.1 вр. с чл.284 ал.2 ЗЗД. За да отхвърли предявения иск съдът се е обосновал със заключението на вещо лице по допусната съдебно–счетоводна експертиза, установяващо че нарежданията – разписки за изтеглянето на сумите / впрочем подписани в графата „подписи на лица,които могат да се разпореждат„ както от пълномощника – ответник,така и от съуправителя Н. К.,в съответствие с условията на разпореждане с банковите сметки на дружеството , договорени със [фирма] / са отразени счетоводно от дружеството. Изтеглените суми са осчетоводени като внесени „на каса”,без представени на вещото лице първични счетоводни документи за предоставянето им на каса / приходен касов ордер и разписка на касиер /, нито при наличие на данни за междувременно извършвана инвентаризация,с оглед установяване действителното наличие на парични средства , включващи и процесните суми, доколкото според счетоводни данни липсва последващо внасянето разпореждане със суми в размер, предпоставящ и разпореждане със същите или с част от тях. Засичането на касовата наличност не е проверено и обективно в хода на съдебното производство.Въззивният съд,обаче,е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че счетоводното отразяване на сумите, като постъпили от ответника и налични на каса, вкл. в съставянето на годишните финансови отчети за 2008 год. и 2009 год., обявени в търговския регистър , е достатъчно да се приеме ,че ответникът е предал на ищеца изтеглената от банковата му сметка сума.Съдът е изложил решаващия извод, че щом организацията на счетоводството е вменена в задължение на ръководството на дружеството и същото е задължено да води редовно счетоводните си книги , то не може да черпи права от собственото си неизпълнение, като твърди, че записванията не са верни .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ По какъв начин довереникът по договор за поръчка, в каквото качество е действал ответника при тегленето на суми от сметка на ищеца,следва да се освободи от задължението си по отчетната сделка , по смисъла на чл.284 ал.2 ЗЗД ? / зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – реш.№ 667 от 06.10.2005 год. по т.д.№ 991 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС ; 2 / Как следва съдът да преценява заключението на вещо лице – в съответствие и с останалите доказателства по делото или следва да се счита безусловно обвързан с него ? ; 3 / Допустимо ли ответната страна да се позовава в своя защита на данните от нередовно водени от противната страна счетоводни книги и съдът да кредитира записванията,без да се съобрази с тяхната нередовност ? и 4 / Презумира ли се доказателствената сила на счетоводните книги или тя следва да бъде доказана в процеса от страната , която се позовава на същите?.Въпроси под № 2,3 и 4 не са конкретизирани в някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК,но в обосноваване допустимостта на касационното обжалване общо е цитирана казуална съдебна практика: реш.№ 423 / 01.06.2006 год. по т.д.№ 9 / 2006 год., реш.№ 155 от 13.03.2007 год. по т.д.№ 917 / 2006 год. на ТК ВКС,реш.№ 413 / 16.08.2005 год. по т.д.№ 964 / 2004 год. на ТК ВКС и реш.№ 1991 / 10.08.1957 год. по гр.д. № 3941 / 1957 год. на ІV г.о. на ВС.
Първият от поставените въпроси е неточно формулиран – за освобождаване от задължението за отчетна сделка, а не относно доказване изпълнението по отчитане на довереника резултата от сделката / действието му / на доверителя . Дори да би се конкретизирал в така относимия към спора смисъл, въпросът е ирелевантен , тъй като съдът не е коментирал недопустим или допустим начин на отчитане, а доколко е установим факта на извършването му, с оглед събраните по делото доказателства.Дали същите установяват отчетна сделка е фактологичен въпрос,чийто отговор не предпоставя еднозначен отговор,а такъв основан на конкретните обстоятелства и доказателства, поради което не притежава характеристиката на правен въпрос.Не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Посоченото решение – казуална съдебна практика – не разкрива обективен идентитет във фактите, предпоставили противоположен на възприетия от въззивния съд отговор на идентичен въпрос – за начина на отчитане довереника към доверителя,нито за начина на доказване отчетна сделка / действие /, какъвто би бил действително релевантния в настоящия случай въпрос.Спорът по т.д.№ 991 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС е бил концентриран около въпроса след като упълномощеният търговец е бил овластен не само да изтегли , но и да вложи средствата на друг търговец /ищеца/ в сключването на сделки с трети лица,непредставянето на доказателства за сключването на сделките препятства ли правото на ищеца да претендира от пълномощника така изтеглените в изпълнение на поръчката средства, на който съставът на Върховен касационен съд,изхождайки от законово установеното задължение за довереника както да предаде постигнатия при сключване сделките с трети лица резултат,така и да отчете разходваните на доверителя средства /чл.284 ал.2 пр.първо ЗЗД/,е отговорил отрицателно.Казусът изобщо не визира наличието на частни свидетелстващи документи,какъвто характер имат счетоводните записвания,при това като съдържащи неизгодни за водилия ги търговец факти , на какъвто решаващ извод се основава въззивното решение .
Ирелевантен е поставеният втори въпрос.Същият би имал значение при наличието на доказателства, предпоставящи противоположен на направения в съдебно-икономическата експертиза извод, които съдът, позовавайки се единствено на заключението на вещото лице,да е игнорирал.Експертизата посочва непредставени на вещото лице от ищеца първични счетоводни документи,обосноваващи вторичните записвания по постъпване отчетени от ответника суми на каса в дружеството, нито обосноваващи последващото им фактическо наличие на каса и фигурирането им в съставените и обявени в търговския регистър годишни финансови отчети за 2008 и 2009 година . Самият ищец – касатор не сочи други доказателства,а обосновава различен извод относно цененето на счетоводните записвания, като доказателствено средство, поради което и релевантни, с оглед решаващия извод на въззивното решение са само формулираните трети и четвърти въпроси. Същите , обаче, не се явяват обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Напротив, въззивното решение се явява в пълно съответствие с реш.№ 423 / 01.06.2006 год. по т.д.№ 9 / 2006 год., в което е прието,че дори водените в нарушение на Закона за счетоводството счетоводни книги могат да бъдат доказателство , с тази разлика , че на тях може да се позовава търговец , който не ги е водил /по аргумент за противното от чл.55 ал.2 ТЗ/,какъвто е настоящия случай. Последното изхожда именно от характеристиката на счетоводните документи – частни свидетелстващи документи, с формална доказателствена сила, които,в случай че съдържат неизгодни за съставилата ги страна факти,следва да бъдат ценени в нейна тежест. Реш.№ 155 / 13.03.2007 год. по т.д.№ 917 / 2006 год. на ВКС,ТК и реш.№ 413 / 16.08.2005 год. по т.д. 964 / 2004 год. на ТК на ВКС също не разкриват необходимия обективен идентитет в релевантните за решаващите изводи на съдилищата обстоятелства, при това в отговор на идентични с настоящите трети и четвърти въпроси, съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.В първото е прието,че липсата на фактурите, установяващи сключването на сделката, не е обстоятелство от естество да предреши изхода на спора,доколкото изпълнението й,респ. незаплащането на услугата от противната страна , са установими и с други доказателствени средства,вкл. счетоводни записвания.Решението няма за предмет кредитирането на нередовни счетоводни записвания, противопоставени на съставилата ги, но неползваща се от тях за нуждите на спора страна. Такъв предмет няма и второто цитирано решение.Със същото е отречена материална доказателствена сила на счетоводните записвания, за ползващата се от записванията страна – техен автор, при липсата на други доказателства – първични счетоводни записвания, съдържащи волеизявление и на противната , оспорваща вторичните записвания страна, именно с оглед техния производен характер и липса на презумптивна доказателствена сила . Изводът се основава на оспорването им от противната, неползваща се и несъставила ги страна, което оспорване предпоставя проверка за редовността им, а последната – установяване на първичен счетоводен документ, като основание за вторичното счетоводно записване . Представеното решение № 1991 / 10.08.1957 год. по гр.д.№ 3941/ 57 год. на ІV г.о. на ВС не съдържа мотиви , разкриващи конкретната фактологична обстановка, въз основа на която е направен решаващия извод,че ползващата се от счетоводните записвания страна / независимо съставител или не на същите/ винаги следва да докаже тяхната редовност.Последното препятства установяване на обективно противоречие с настоящото решение,доколкото е неустановимо за какъв факт спрямо предмета на иска и в какво качество / ищец или ответник / противната , несъставила ги страна, желае да се ползва от същите.Противоречие не би било налице, ако се касае за предявен от тази,несъставила ги страна иск, основан на вторични счетоводни записвания на ответната страна, но ползващи единствено ищеца.Въззивният съд не е постановил решение, с което да е придал на счетоводните записвания характеристика на документи,различна от възприетата в цитираната съдебна практика, нито е придал на същите презумптивна доказателствена сила.По отношение доказателствената им сила и разпределението на доказателствената тежест, в съответствие с ползващата се от счетоводните записвания страна и характеристиката на установимия от същите факт – изгоден или неизгоден за страната ,чието е авторството на счетоводните записвания,въззивното решение е в съответствие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по въпроса : реш.№ 169 от 31.01.2013 год. по т.д.№ 664 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 187 / 24.01.2013 год. по т.д.№ 436 / 2012 год. на ІІ т.о. , реш.№ 218 / 05.07.2011 год. по гр.д.№ 775 / 2010 год. на ВКС , ІІІ г.о. ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 / 26.07.2013 год. по т.д.№ 321 / 2013 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :