О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№681
[населено място] ,23.07.3014
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на девети юни,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 117 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д „ З против решение от 20.07.2012 год. по гр.д. № 4275 / 2011 год. на Софийски апелативен съд,ГК,с което е потвърдено решение от 28.07.2011 год. по гр.д.№ 7015 /2010 год. на Софийски градски съд. Със същото е уважен предявеният от В. М. А. иск с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД , за осъждане ДФ „ Земеделие „ да заплати сумата от 241 219 лева, дължима на основание сключен между страните договор № 2518 / 22.12.2006 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България / С. /, предвид реализиране на финансирания проект № 210301200071 / 2006 год. „ Изграждане на семеен хотел, тип вили за селски туризъм „. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – Наредба № 15 / 18.05.2001 год. на Министъра на горите и земеделието , за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности , предоставяне възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по специалната предприсъединитлна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България – чл.25 ал.1 и чл.26 ал.1 вр. с чл.14 от същата вр. с чл.87 ал.1 ЗЗД . Конкретно оспорва изводите на съда, че Наредба № 15 / 18.05.2001 год. не предвижда като изрично основание за отказ от заплащане на безвъзмездната финансова помощ неексплоатирането на обекта към датата на заявката за плащане, както и извода, че липсата на категоризация на обекта към същия този момент не съставлява самостоятелно основание за отказ.Позовава се на задължението на ищеца за стриктно спазване показателите на бизнес плана досежно съдържанието на инвестицията и срока за нейното изпълнение. Касаторът счита, че решението е постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , досежно съобразяването на представен по делото снимков материал и заключението на съдебно-техническата експертиза за оборване констатациите за несъответствие на изпълнението на ищеца със заложеното в бизнес – плана, изготвени от самия ответник в процеса на контрол по изпълнението .
Ответната страна – В. А. – оспорва касационната жалба,като намира,че поставените от касатора въпроси не са обосновани в сочената единствена хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По цитираните норми от Наредба № 15/2001 год. липсва противоречива съдебна практика по тълкуването им,а и същите са ясни, пълни и непротиворечиви.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ответникът е заявил отказ за изплащане на договорената безвъзмездна финансова помощ, позовавайки се на неизпълнение клаузите на чл. 4.11 и чл. 4.17 от сключения договор , според които „ ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в сроковете по глава ІІІ от договора / до 31.07.2008 год./ и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи „ /чл.4.11/, както и „се задължава да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес-плана „.Ответникът ДФ „Земеделие „ е констатирал, че към датата на отправената от ползвателя заявка за плащане обектът не е експлоатиран изобщо, а не експлоатиран по начин, различен от присъщия му съгласно бизнес – плана , като вилите не са оборудвани и частично се довършва вертикална планировка. Безспорно се установява, че съгласно чл.177 ЗУТ към момента на заявката обектът има издаден акт за въвеждане в експлоатация,но не и кагегоризация,съгласно действащата Наредба за категоризиране на средствата за подслон,местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение, като такава е получена едва на 03.02.2010 год. . Няма спор между страните относно обстоятелството, че към момента на заявката за плащане обектът не е функционирал,както и че понастоящем функционира, без да се оспорва съответствието му със заложеното в бизнес плана.
За да остави в сила първоинстанционното решение , с което искът е бил уважен, въззивният съд е счел, че Наредба № 15 не визира изрично основание за отказ за плащане нереализирането на дейност от обекта / неексплоатирането му / към момента на заявката за плащане , както и че съгласно чл.14 ал.3 от Наредбата категоризацията му съставлява отлагателно условие за плащането, поради което и липсата й / освен при окончателна стабилизация на отказ за категоризиране / не следва да се счита основание за отказ за плащане. Предвид липсата на установено съществено по обем неизпълнение на заложеното в бизнес-плана / „ значителност на неизпълнението „ по смисъла на чл. 87 ал.4 ЗЗД / и понастоящем наличната категоризация на обекта, съдът е счел дължима договорената безвъзмездна финансова помощ , на основание сключения договор. Кумулативно съдът се е позовал и на издаден към момента на изтичане срока за изпълнение на инвестицията акт за въвеждане строежа в експлоатация, съгласно чл. 177 ЗУТ. САС е коментирал и възражение за констатирани от ответника частично неизпълнени работи,като неоснователно,опровергано от представен снимков материал по делото,както и от наличието на акта по чл. 177 ЗУТ, макар че възражение с това съдържание не е въведено с отговора на исковата молба,респ. в преклузивния срок по чл.131 ГПК.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, в хипотезата на ал.3 на същата разпоредба, последните два от които с идентично съдържание, съответно конкретизирани и сведени от настоящия състав до един въпрос : 1/ Неизпълнението на чл.14 от Наредба № 15 / 18.05.2001 год. основание ли е за отказ за изплащане на помощта по програмата ? и 2 / Нефункционирането на обекта / неексплоатирането му изобщо, а не в разрив с предвиденото предназначение на инвестицията / към момента на подаване заявката за плащане,основание ли е за отказ за заплащане на безвъзмездната финансова помощ ?
С оглед решаващите мотиви, така формулираните въпроси са правни по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включени са в предмета на спора и отговор на същите е даден с решаващите мотиви на въззивното решение . Въпреки покриването на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не се явява покрит допълнителния такъв в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Касаторът не е доказал и на настоящия състав не е известна противоречива съдебна практика по тълкуването на чл.14 ал.3 от Наредба №15/18.05.2001 год.,относно значението на категоризацията на обекта и конкретно на момента на същата, спрямо договорения срок за изпълнение на инвестицията,респ. тълкуването й в смисъл различен от вложения от въззивния съд, а именно – че липсата й и след срока за изпълнение на инвестицията е абсолютно основание за окончателен отказ за плащане на безвъзмездната финансова помощ, а не отлагателно условие за настъпване изискуемостта на плащането,респ. стабилизиране основанието за отказ за плащане,в случай на отказ за категоризация. Категоризацията е административен акт, а Наредбата санкционира с отказ за плащане виновно неизпълнение на задължения по договора.Вторият от поставените въпроси изобщо не е свързан с конкретна неясна , непълна или противоречива правна норма, предпоставила противоречива съдебна практика по прилагането й, или непротиворечива такава , но неправилна, подлежаща на преодоляване с оглед развитие на обществените отношения или промяна на законодателството . Напротив, касаторът извежда значимостта на въпроса от значимостта на програма С. за развитието на икономиката на Република България , като е въвел съвкупност от правни норми / чл.26 ал.1 и чл.14 ал.3 от Наредбата / и клаузи на сключения договор / т.4.11,т.4.4 б.”а” вр. с т.3.1 /чието съвместно тълкуване залага като предмет на търсения отговор.Така въпросът придобива фактологично значение и предпоставя отговор в конкретната хипотеза, съобразно твърдяните и доказани обстоятелства и факти по делото спрямо предмета на договора, а не еднозначен отговор на правен въпрос по приложението на конкретна правна норма.По същество въззивният съд е приложил чл.87 ал.4 ЗЗД, макар нецитирайки го изрично, доколкото се е позовал на липса на доказателства за значителност на неизпълненото към датата на заявката за плащане, кумулативно с наличието на акт за въвеждане в експлоатация по чл.177 ЗУТ.По приложението на тази правна норма, обаче , касаторът не е формулирал правен въпрос.
С оглед изхода на делото, касаторът следва да възмезди ответната страна за понесените в настоящото производство разноски – 2 400 лева платено адвокатско възнаграждение .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2012 год. по гр.д. № 4275 / 2011 год. на Софийски апелативен съд,ГК.
ОСЪЖДА Д „З, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК,да заплати на В. М. А. понесени в настоящата инстанция разноски в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин / лева – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :