О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
[населено място] ,05,11,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1022 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 26.09.2013 год. по гр.д.№ 205 / 2013 год. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение от 11.04.2013 год. по гр.д. № 630 / 2012 год. на Районен съд – Берковица.С последното е уважен предявения по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК иск на [фирма] против касатора и е установено вземане на ищеца към ответника в размер на 12 693,61 лева, на основание сключвани при условията на трайни търговски отношения неформални договори за търговска продажба на стоки,в периода 14.02.2012 год. – 05.06.2012 година .Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяване в нарушение на материалния закон – чл.301 ТЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване изводите на съда с всички събрани по делото доказателства . Доводът за необоснованост е заявен формално .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът основава претенцията си на 8 броя складови разписки, удостоверяващи предаване от него на представители на ответника на стоки,индивидуализирани по вид, количество и цена .Ответникът оспорва както сключването на търговски продажби с така посочения предмет, така и изпълнението на задължението на ищеца–продавач.Твърди,че едва с получаване на исковата молба се явява известен за така съставените складови разписки, като се противопоставя на сделките на основание чл. 301 ТЗ , тъй като подписалите складовите разписки лица не разполагат с представителна власт за сключване на сделки от името и за сметка на дружеството. С оглед отговора ищецът е представил и три броя фактури, една от които двустранно изготвена,като твърди,че същите фактури осчетоводяват и търговските продажби по представените 8 броя складови разписки.Установено е от заключение на съдебно-икономическа експертиза осчетоводяване на фактурите от ответника,но не и заприходяването на материалите – предмет на складовите разписки,вкл. издаването на фактури за доставка на стоките по тях . Така представените и анализирани от въззивния съд в съвкупност складови разписки и фактури са го мотивирали за решаващия извод, че е доказано сключването на договори за търговска продажба на стоки, в съответствие с твърдяното в исковата молба, както и изпълнението на ищеца – продавач да предаде договорената стока.Съобразени са и свидетелските показания на лицата, посочени като получатели на стоката от името на ответното дружество.Въззивният съд е приел,че с осчетоводяване на фактурите ответникът е манифестирал знание за процесните доставки и следователно не се е противопоставил на сделките незабавно по смисъла на чл.301 ТЗ, доколкото е извършил такова едва с отговора на исковата молба.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал въпроса : Представлява ли фактурата индиция за валидно сключен договор между търговците ? – с формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Отговор на така поставения правен въпрос не е обосновал решаващия извод на въззивния съд за основателност на иска, доколкото такъв не е направен въз основа единствено на представените по делото една – двустранно подписана и две – едностранно подписани от ищеца фактури, а въз основа на представените в съвкупност доказателства, а именно: складови разписки, свидетелски показания и експертиза за едностранно осчетоводяване на представените фактури. Напротив, самата искова претенция се основава на стоковите разписки, съдържащи вида на продаваната стока, количеството и продажната й цена. Ответникът, обаче, противно на неустановената по делото идентичност между предмета на стоковите разписки и този на представените фактури,чието осчетоводяване въззивният съд е ценил като узнаване за търговските продажби, не е противопоставил възражение за неидентичност на търговските сделки – основание на исковата претенция и от друга страна на представените фактури , поради което и при липса на доказателства за узнаване за складовите разписки / неустановено заприходяване на материалите по същите / да твърди своевременност на противопоставянето си,на основание чл.301 ТЗ .По същество , решаващи за изводите на въззивния съд са именно мотивите по приложението на чл.301 ТЗ.Касаторът, обаче, макар да е навел релевантен касационен довод, не е формулирал правен въпрос по приложението на тази норма, нито процесуалноправен въпрос по осъществената от въззивния съд подмяна на основанието на претенцията.Отделно от ирелевантността на формулирания въпрос и като такъв – непокриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , необоснован е и посочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с формалното позоваване на хипотезата.Напротив,по доказателственото значение на фактурата, респ. осчетоводяването й от ответника,предвид който съпътстващ факт е съобразено доказателственото й значение,е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика,изчерпателно възпроизведена в решение № 71 от 08.09.2014 год. по т.д.№ 1598 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, в противоречие с която въззивното решение не влиза,доколкото се основава на възприета идентичност между предмета на складовите разписки и този по представените фактури.Последното е предмет на правилността на изводите на съда , които не са предмет на настоящата проверка.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.09.2013 год. по гр.д.№ 205 / 2013 год. на Окръжен съд – Монтана .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :