О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
[населено място] ,11,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на девети юни , през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 168 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Ч. против решение № 3152 / 31.07.2013 год. по гр.д.№ 526 / 2013 год. на Благоевградски Окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1453 / 19.04.2013 год. , постановено по гр.д.№ 1226 / 2011 год. по описа на Районен съд Гоце Делчев .Със същото е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК установителен иск, предявен от касатора против Д. В. К., за установяване вземане на ищеца към ответницата, на основание запис на заповед от 02.11.2009 год.,за сумата от 5 000 евро , в левова равностойност от 9 700 лева. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд,за нищожност на менителничния ефект, поради неточно и неясно определен в същия падеж на вземането,макар позовавайки се на термина „безусловно” в текста на същия . По начало твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради прогласяване нищожност на основание , невъведено състезателно от ответницата и в преклузивния за това срок . Счита, че решението е в противоречие със задължителна съдебна практика .
Ответната страна – Д. К. – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Вземането на ищеца е основано на запис на заповед, в текста на който е посочен изричен падеж на задължението – 30.09.2009 година. Ответницата е противопоставила формален довод за нищожност на записа на заповед,поради неясен падеж на задължението,позовавайки се на израз втекста на документа,че записа на заповед е платим „ срещу представянето му „ . Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, вменявайки в тежест на кредитора посочването и установяването на каузално основание за вземането, който довод не е възприет от въззивния съд, съобразно задължителна съдебна практика . Въззивният съд, обаче, е споделил за основателно възражението на ответницата за нищожност на ефекта, на основание чл.486 вр. с чл.536 ал.1 вр. с чл.535 т.3 ТЗ, като е приел, че падежът на задължението е неясен, с оглед посочването на конкретна дата, а от друга страна – израза „ срещу представяне „ , който въззивният съд е приравнил на падеж, определим „ на предявяване „ , изрично отричайки тълкуване на уговорката като уговорен падеж на предявяване до определен краен срок – посочената конкретна дата като падеж .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът излага съображения по правилността на въззивното решение, формулирайки един единствен въпрос : Каузална или абстрактна сделка е записа на заповед и може ли да се приеме, че има точно определен падеж , при наличието на израза „ безусловно „? Въпросът е зададен във формално поддържаната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , както и неконкретизирано спрямо същия се сочи противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика – решение № 2828 / 15.07.2013 год. по в.гр.д.№ 497 / 2013 год. на Окръжен съд Благоевград .
Единствено формулираният правен въпрос е неотносим към фактическата и правна страна на спора и поначало безпредметен в първата си част, доколкото няма спор в характеристиката на записа на заповед като абстрактна сделка.Терминът „ безусловно „ в текста на ефекта ,обаче, е относим към друг задължителен реквизит на ценната книга – по чл.535 т.2 ТЗ, а не към т.3 – с липсата на който / ясен и точен падеж на задължението / въззивният съд е обосновал решението си . Следователно липсва правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора и отговор на който е обосновал решаващите изводи на въззивното решение.Дори да би бил формулиран относим към установения порок на ефекта правен въпрос , формалното позоваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не обосновава наличието му, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Още повече,че по отношение действителността на ефекта, с оглед специфика в уговорения падеж , е налице задължителна съдебна практика, но касаторът не е обосновал противоречие със същата / напр. опр. № 776 ОТ 05.11.2010 год. по ч.т.д..№ 733 / 2010 год. на ВКС , ІІ т.о., определение № 146 от 23.03.2009 год. по ч.т.д.№ 125 / 2009 год. на ВКС, І т.о. ; опр. № 108 от 16.02.2012год. по ч.т..д. № 70 / 2012 год. на ВКС , ІІ т.о.,реш.№ 155 жт 07.11.2013 год. по т.д.№ 664 / 2012 год. на ВКС, І т.о. и др. / . Посочената казуална съдебна практика е неотносима към нищожност на ефекта на основание чл.536 ал.1 вр. с чл.535 т.3 вр. с чл. 486 ТЗ : разгледаните в решението релевирани пороци на записа на заповед са : неспазено изискване за безусловност на задължаването – чл.535 т.2 ТЗ , непосочена валута на задължението, несъставянето на текста на заповедта от издателя й , единствено подписал ефекта , материална подправка на документа , както и възражение за недоказаност на каузално правоотношение в обезпечение на което е издаден ефекта , какъвто извод не е мотивиран в обжалваното тук въззивно решение .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3152 / 31.07.2013 год. по гр.д.№ 526 / 2013 год. на Благоевградски Окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :