2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 13,02,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1047/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248,ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от юрк. Г. П. в качеството му на процесуален представител на З. к. [фирма] – [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №924 от 03.12.2014г. по т.д. 1047/14г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Ответницата по молбата – С. С. П. от [населено място], чрез пълномощника си – адв. К. А. е на становище, че молбата е неоснователна.
Молбата е основателна.
С определение №924 от 03.12.2014г. по т.д. 1047/14г не е допуснато касационно обжалване на решение №2336 от 19.12.2013г. по гр.д. 3411/13 на Софийски апелативен съд, като висящността на производството по чл.288 ГПК е била обусловена от подадена касационна жалба от С. С. П.. Искане за разноски в отговора на касационната жалба на противната страна е направил настоящият молител – З. к. „ У.” – [населено място]. Тъй като с цитираното определение ВКС, І т.о. не се е произнесъл по така въведеното валидно искане, неоснователно е възражението на ответника по молбата за това, че липсата на списък по чл.80 ГПК е пречка за присъждане на разноски – арг. т. 8 ТРОСГТК №6/12г. Следователно, налице са основанията визирани в чл.78,ал.3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.9, ал.3 Наредба №1/04 бъде присъдена сумата 577.50лв.
Не променят този извод изложените съображения от ответника по молбата – С. П. за това, че разноски не следва да бъдат присъдени, поради липса на подадена от застрахователя касационна жалба, липса на данни „ за извършване на други правни и фактически действия по делото”, както и това, че не е допуснато касационно обжалване на решението. След като изрично чл. 78,ал.3 ГПК предвижда правото на ответника да иска заплащане на направените от него разноски, като присъждането им не е обвързано с изискванията посочени от страната, то същите се дължат.
По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА С. С. П. от [населено място] да заплати на З. к. [фирма] – [населено място], направените пред Върховния касационен съд разноски в размер на 577.50лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: