3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 317
гр.С. , 25,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч. т.дело под N1798 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. – [населено място] против протоколно определение от 20.02.2013г. по гр.д.№2914/12 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на І т.о. след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е спрял производството по разглеждания от него по реда на чл.258 ГПК, спор на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Определението е мотивирано с наличие на съотношение на преюдициалност на висящото производство по 647,т2, 3 и 7 ТЗ вр. чл.649,ал.1 и чл.135 ЗЗД спрямо производството образувано пред въззивния съд по иск с правно основание чл.735,ал.3 ТЗ вр. чл.613 ТЗ, като е прието, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Жалбата е неоснователна.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК- по въззивна жалба на Н. и въззивна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение от 17.04.2012г. по т.д. №148/09г. на Монтански окръжен съд, с което на основание чл.735,ал.1, т.2 ТЗ и чл.735, ал.2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] – [населено място] /н/ и е заличил търговеца. В съдебно заседание от 05.12.2012г. съдът служебно е констатирал, че в подадената от Н. – [населено място] въззивна жалба се въвежда обстоятелство, относимо към спиране на производството – наличието на заведен от другия въззивник – [фирма] иск с правно основание чл.647, т.2 и т.3 ТЗ. С оглед тези указания, процесуалния представител на дружеството е представил съдебно удостоверение, установяващо висящност пред САС на производство по обжалване на решение по иск с правно основание чл.647, т.2, 3 и 7 ТЗ вр. чл.649, ал.1, пр.2 –ро ТЗ и чл.135 ЗЗД, образувано по въззивна жалба на Д. С. – синдик на [фирма] /н/ и [фирма] , [фирма] -/н/ и [фирма]. При тези фактически данни правилно е извършена преценка за наличие основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на въззивното производство. Тази разпоредба императивно определя процесуалните предпоставки, при които съдът може да спре производството по висящото пред него дело, а именно – когато в същият или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Решението по предявеният отменителен иск, с което се разрешава въпрос за попълване масата на несъстоятелността, чрез обявяване за недействителна спрямо кредиторите на сделка, осъществена от длъжника, би обективирало настъпването на юридически факт, относим към висящото спорно производство, променящ фактическата обстановка по него и съответно правилността на изводите на въззивния съд по преценката за липса на имущество в патримониума на несъстоятелния длъжник и изчерпване на масата на несъстоятелността. В случая този довод е развит и във въззивната жалба на настоящия жалбоподател, който е считал, че тя е основание за отмяна на обжалваното решение, независимо от сега развитите от него съображения, че преценката за правилността на акта на въззивния съд следва да се осъществи на основания, различни от разгледаното. Тези доводи са неоснователни, тъй като с оглед правомощията си на въззивен съд, съставът на САС, следва да разгледа всички доводи във въззивните жалби, с които е сезиран, в това число и довода за наличие на парични средства, които евентуално биха могли да попълнят масата на несъстоятелността и съответно да доведат до отмяна на обжалваното пред САС решение. В този смисъл, разбирането на страната, че въззивната й жалба е основателна, с оглед други оплаквания за неправилност на извода, че масата на несъстоятелността е изчерпана е ирелевантен. И след като е налице, наличие на преюдициална връзка между разрешаването на правен спор относно наличие на имущество, принадлежащо на несъстоятелния длъжник и правилността на прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735, т.2 ТЗ, чиято предпоставка е именно липсата на такова имущество, въззивния съд е извършил правилна преценка за обусловеност на предявения иск и с обжалваното определение не е нарушил закона, поради което атакувания акт следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.02.2013г. по гр.д.№2914/12 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: