3
РЕШЕНИЕ
N 113
София, 23,07, 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 200/2012 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
К. Н. Р. от [населено място] е подал касационна жалба против решение от 20.09.2011г. по гр.д. 10891/10г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2010г. по гр.д. 46241/09г. на Софийски районен съд.
Касаторът е изложил оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация- Д. фонд „ З.” – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №127 от 15.02.2013г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Първостепенният – Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба на Д. фонд „З.” – [населено място] против К. Н. Р., в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че в негова полза била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, като вземането спрямо длъжника произтичало от извлечение от счетоводните записвания на ДФ „ З.” по договор №1405/15.07.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма „ С.”. Длъжникът не бил изпълнил разпоредбата на чл.4.17 от договора, с която ползвателя се задължавал да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес плана. А т.8.1 от същия договор предвиждал, че при неизпълнение на договора предоставената финансова помощ се връща. Петитумът е съдържал искане за признаване дължимостта на сумата 18224.509лв. и мораторна лихва в размер на 2860.51лв. за периода 11.05.2007г. – 12.06.2008г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.06.2008г. Така заявена исковата молба е била нередовна, като тази нередовност се извежда от заявената претенция за установяване на вземане,което не е обосновано фактически, тъй като липсват обстоятелствата, от които се твърди че то произтича. Ищецът е поддържал, че основание за претенцията му е неизпълнение на т. 4.17от договора / като е посочил това и в допълнителната молба – уточнение/. Тази договорка,обаче,предвижда ползвателят да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес – плана. Следователно, твърдяното неизпълнение на това задължение, като основание за претендираното вземане е изисквало излагане на фактическите обстоятелства, очертани от обсъжданата уговорка – а именно конкретно посочване на нарушение, изведено от конкретно задължение, описано в бизнес – плана. Освен това нормата бланкетира към план, който не е приложен към исковата молба, нито е очертано конкретното нарушение. Яснота по твърдяните от страната факти, определящи обстоятелствата, на които се основава иска не е постигната и с подадената молба, с която освен изложението на правомощията на ДФ „ З.” фактически конкретното нарушение отново не е обосновано съобразно разгледаната като нарушена разпоредба, която ищецът счита като основание за предявяване на иск за връщане на сумата, респективно, в случая, иск за установяване на нейната дължимост. В тази връзка соченото за осъществената проверка/ а и тя е свързана с доказване на нарушението/, както и общата приложимост на Наредба №14 не могат да заместят тези конкретни фактически обстоятелства, обуславящи задължението, предмет на установяване по иска по чл.422 ГПК. Следователно, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че претенцията следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства, които очертават предмета на спора и са част от твърденията, на които се основава иска и които подлежат на доказване, с оглед неговата основателност и съответно определят рамките на защита на противната страна. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси, относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да проведе производство по чл.129, ал.2 от ГПК, със задължителни указания съобразно вече изложеното.
Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че постановения съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 20.09.2011г. по гр.д. 10891/10г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2010г. по гр.д. 46241/09г. на Софийски районен съд.
ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: