4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
С., 26,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева гр.дело №10/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. М. Г. и Г. А. Г. против определение от 25.11.2011г. по гр.д.1665/ 11г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадените от страните молби за изменение на постановеното от него въззивно решение, в частта му за разноските. Съдът е изложил лаконични мотиви, като е посочил, че в решението си се е произнесъл по разноските и ги е присъдил, съобразно отхвърлената и уважена част на иска, а ищците можели да ревизират решението по реда на инстанционния контрол.
Определението в обжалваната му част / с оглед заявения петитум на жалбата/ е неправилно.
С решението, чието изменение в частта му за разноските, извършени пред него, въззивният съд е отказал, е прието, че представените по делото разписки от адв. К., обективиращи реалното заплащане на възнаграждението на един адвокат като процесуален представител пред САС по д. № 1665/11г. на всеки един от ищците по спора не съставляват надлежни доказателства за договорени и реално извършени разноски. Относно разноските на акционерното дружество е прието, че по реда на чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 4000лв., както държавната такса, редуцирана до 3200лв.се прибавя също към стойността на осъществените разноски, които съобразени с уважените части от исковете са в размер 2133.30лв. При тези фактически данни се налага извод за неправилност на решението в тази му част. Правно необосновано, съдът не е зачел доказателствената стойност на представените разписки, удостоверяващи реалното заплащане на договорени разноски за процесуално представителство пред въззивния съд, а освен това и с оглед исканото изменение на решението в тази част, ищците по спора са представили още и фактури, установяващи заплащането на адвокатският хонорар от всеки един от тях, които съдът не е обсъдил изобщо. Съобразно приетото с т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г., страната следва да установи реалното заплащане на договорените разноски, което се установява в случая с надлежно представените документи – разписки и фактури, т.е. съобразно отхвърлената част от исковете на ищците – на всеки един от тях е следвало да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на по 1967лв. или обжалваното определение следва да бъде отменено, а постановеното решение от въззивния съд изменено, като на жалбоподателите бъдат присъдени така определените раз носки. Страната е изложила доводи и за неправилност на определението досежно присъдените на противната страна разноски във връзка с нейното разбиране за осъществяване на прихващане, но тъй като тези доводи не са обвързани с петитум,включен и в очертания предметен обхват на жалбата, а е направено единствено конкретно искане за присъждане на разноските, направени от ищците по спора пред въззивния съд, то тези доводи не се отразяват на така определения правен резултат.
По молбата на З. акционерно дружество [фирма] – [населено място],
Производството е по чл.248 , ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от З. акционерно дружество [фирма] – [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №846 от 27.12.2012г. по т.д. 10/12г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Ответниците по молбата- Д. М. Г. и Г. А. Г. и двамата от [населено място] са на становище, че молбата е неоснователна, тъй като по делото не е представен списък по чл.80 ГПК, а освен това на юристконсулта на ответното дружество се дължат само допълнителни разноски, за които няма данни да са били направени.
Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна.
С определение №846 от 27.12.2012г. по т.д. 10/12г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №1509 от 30.09.2011 г. по т.д. № 1665/2011г. на Софийски апелативен съд, като висящността на производството по чл.288 ГПК е била обусловена от подадена касационна жалба от Д. М. Г. и Г. А. Г.. Молителят, чрез процесуалния си представител е направил своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски, определени от него като юристконсултско възнаграждение по Наредба №1/04г. Неоснователно е разбирането на противната страна , че липсата на списък по чл.80 ГПК съставлява пречка за присъждане на разноските, тъй като съгласно т.8 на ТР ОСГТК №6/12г. липсата на списък по чл.80 ГПК не е основание да се откаже допълване на определението в хипотеза на поискани но неприсъдени с акта на съда разноски. Следователно, налице са основанията визирани в чл.78,ал.8 ГПК / от чиято разпоредба произтича и задължението на съда да присъди на юридическото лице разноски при процесуално представителство от юристконсулт в производството/, поради което молбата е основателна. Или на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.7, ал.2 , т.4 Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съобразно уважената, частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК, касаещо решението, в частта му за разноските на страната следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 1500лв.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 25.11.2011г. по гр.д.1665/ 11г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. М. Г. и Г. А. Г. за изменение на решение№ 1509 от 30.09.2011г. по. гр.д. 1665/11г.на Софийски апелативен съд, в частта му за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №1509 от 30.09.2011г. по. гр.д. 1665/11г.на Софийски апелативен съд, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА З. акционерно дружество [фирма] – [населено място] да заплати на Д. М. Г. и Г. А. Г. направените пред въззивната инстанция разноски в размер за всеки един от тях по 1967лв./ хиляда деветстотин шестдесет и седем/.
ИЗМЕНЯ определение №846 от 27.12.2012г. по т.д. 10/12г., на ВКС, І т.о. като ОСЪЖДА Д. М. Г. и Г. А. Г. да заплатят на З. акционерно дружество [фирма] – [населено място] направените пред Върховния касационен съд разноски в размер на 1500лв./ хиляда и петстотин/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: