5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
[населено място] ,04,08,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на девети юни,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 348 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 525 / 01.11.2013 год. по т.д.№ 999 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 82 / 08.08.2013 год. по гр.д.№ 26/2012 год. на Хасковски окръжен съд.С последното е отхвърлен предявеният от касатора против [община] установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД,за установяване – в частта досежно разпореждането с обект – трафопост – нищожността на сключената между страните на 04.04.2008 год. сделка – покупко – продажба на недвижим имот по реда на чл.32 ал.3 т.2 ЗПСК, поради противоречие със закона – пар.4 ал.11 от ПЗР на действащия Закон за енергетиката, аналогично в предходно действащия ЗЕЕЕ /отм./ – пар.67 ал.9,според който при приватизация на обекти,на чиято територия има изградени енергийни обекти ,последните не се включват в предмета на сделката , ако чрез тях се снабдява с енергия или природен газ повече от един потребител.Тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие / така пар.4 ал.7 ЗЕ , респ. пар.67 ал.1 ЗЕЕЕ отм. /.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.26 ал.1 ЗЗД вр. с пар.4 ал.1 ЗЕ, тъй като не е съобразено обстоятелството,че към датата на сключване на процесната сделка, а не последващо сключването й,обектът е захранвал повече от един потребител,съответно е отговарял на квалификацията „енергиен обект„ прехвърлянето на собствеността върху който ,с императивна норма на закона , е разпоредено единствено в полза на лицензирани енергийни дружества.В останалата си част касационните доводи касаят въпроси, по които въззивното решение е в унисон с твърденията на страната : че прехвърляне собствеността върху трафопоста е предмет на разпоредителната сделка, както и че има характеристиката на трафопост – „ енергиен обект „. Конкретизация на основанието „необоснованост „ на въззивното решение касационната жалба не съдържа.
Ответната страна – [община] – оспорва касационната жалба и наличието на обосновано основание за касационното обжалване. Счита,че не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Независимо от непокриването на общия селективен критерий, страната счита недоказан допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – поради неприлагане на съдебните решения, цитирани като задължителна съдебна практика,както и този по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – с формалното посочване на нормата .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск за установяване нищожността на сключена с ответника приватизационна сделка по покупко-продажба на недвижим имот,само в частта по извършено разпореждане с включваща се към една от продадените пететажни сгради постройка – едноетажно ниско тяло, с предназначение на трафопост – поради противоречие със закона – пар.4 ал.11 ЗЕ , тъй като в качеството си на енергиен обект – захранващ с електричество към датата на покупко-продажбата повече от един потребител, тази постройка не би могла да се прехвърли в полза на друг правен субект,освен лицензирано енергийно дружество.Ответникът,позовавайки се на редакцията на договора досежно обекта на разпореждане,вкл.чл.16 от договора,предвиждащ задължение за купувача да запази предназначението на изградения в обекта трафопост и да осигури захранване на потребителите с електроенергия,отрича самият трафопост да е предмет на сделката, съответно се позовава и на настоящата му характеристика на обслужващ само един абонат енергиен обект,поради което и несъставляващ държавна собственост.Основното му възражение, обаче, е срещу допустимостта на предявения иск, тъй като и след придобиването на имота , ищецът е апортирал същия в трето дружество – [фирма] ,а последното се е разпоредило с имота в полза на четвърти субект – [фирма].Според ответника,ищецът няма правен интерес от прогласяване на нищожността,тъй като в патримониума му не биха рефлектирали правни последици от прогласената нищожност, нито същият би могъл да върне на ответника имота, в изпълнение реституционното правило на чл.34 ЗЗД.
Първоинстанционният съд ,след първоначално постановено решение за оставяне без разглеждане предявеният иск като недопустим, поради липса на правен интерес,отменено с определение № 1242 / 23.05.2013 год. по гр.д.№ 542 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд , е отхвърлил иска. Въззивният съд е потвърдил решението,приемайки за неоснователно възражението,че трафопостът не е предмет на извършеното от [община] разпореждане. Обосновал е извод, позовавайки се на чл.2 от Закон за електростопанството / отм./, както и на последващите ЗЕЕЕ отм. / чл.58 и пар. 67 от ПЗР / и сега действащия Закон за енергетиката / пар.4 ПЗР /, че имотът е държавна собственост и не би могъл да се придобие от общината в никой предходен момент , респ. същата е отчуждила чужда вещ, което само по себе си не прави сделката нищожна.По същество въззивният съд не е разгледал действително наведеният довод за нищожност на сделката – поради разпореждане със специфичен обект , в полза на правен субект , спрямо който императивна норма на закона запретява придобиване на собствеността .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос : Допустимо ли е и в кои случаи общината да придобие право на собственост върху „ електрическа уредба „ по смисъла на пар.1 т.19 от Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 09.12.2003 год./ , действащ към момента на сключването на договора за покупко-продажба ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,с решение № 251 от 05.03.2007 год. по гр.д.№ 3198 / 2005 год. на ІV г.о. на ВКС, както и с решение № 1081 / 05.11.2008 год. по гр.д.№ 3259/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. / непредставени /.Сочи се и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално посочване на разпоредбата . В изложението са наведени съображения за неправилност на извода,че общината не би могла да придобие собственост върху енергиен обект, вкл. с позоваване на хипотезата на пар.7 ал.1 т.7 от ПЗР на ЗМСМА, според която разпоредба с влизане в сила на този закон в собственост на общините преминават и мрежи и съоръжения на енергийната инфраструктура – държавна собственост , които обслужват територията на общината и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.По същество решаващият мотив на въззивното решение е за неоснователност на иск за установяване нищожност на сделка, като сключена с обект – чужда вещ.
Формулираният въпрос е изначално неточен, тъй като касае обект на сделка „ електрическа уредба „, по смисъла на пар.1 т.19 от ПЗР на ЗЕ,докато в случая се касае за „ енергиен обект” по смисъла на пар.1 т.23 от ПЗР на ЗЕ. Дори да се отстрани служебно тази неточност, така формулиран въпросът предпоставя изчерпване на всички възможни,а не действителната конкретна хипотеза на възможно придобиване собствеността върху енергиен обект, поддържана от самия ищец , но за пръв път в касационната му жалба / пар.7 ал.1 т.7 от ПЗР на ЗМСМА/, при това към неконкретизиран момент, от значение с оглед действието на различни във времето законови разпоредби. Това му съдържание изключва характеристиката му на правен въпрос.Неотносим по начало към предмета на спора е бил фактологичния по своето същество въпрос относно наличието или не на право на собственост на общината върху конкретната вещ,съобразимо по начало с оглед конкретно основание за придобиване и при приложението на конкретен закон. Противно на доводите за нищожност в исковата молба, въззивното решение се основава на извода,че общината не би могла да придобие право на собственост върху този енергиен обект и в качеството на несобственик се е разпоредила с чужда вещ, което само по себе си не предпоставя нищожност на сделката. Въззивният съд не се е произнесъл по довода, че разпореждането с този обект в полза на правен субект при действието на ЗЕ,освен лицензирано енергийно дружество,е достатъчно основание за прогласяване на нищожността й, независимо дали праводателят по сделката е действителният притежател на собствеността върху вещта.Неразглеждането на действителния довод за нищожност предпоставя съществено нарушение на съдопроизводствените правила , но касаторът не поставя процесуалноправен въпрос в този аспект и дори не включва касационен довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната си жалба .
Следователно ,не се явява покрит общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.Дори да би бил покрит , необоснован се явява и допълнителния селективен такъв по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,поради непредставяне на цитираната казуална съдебна практика. Нещо повече, изведените от самия касатор решаващи мотиви на цитираните решения не са в подкрепа на отговор на поставения от касатора въпрос, относно възможни хипотези на съществуване на общинска собственост върху обекти на електроенергийната система, впрочем потвърдимо от самия закон – пар. 4 ал.11 ПЗР на ЗЕ. Предвид единствено формалното посочване на текста на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, в противоречие с изискването на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , за обвързването на въпроса с наличие на неясна, непълна или противоречива правна норма, предпоставила противоречива съдебна практика или пък непротиворечива такава,но подлежаща на преодоляване,предвид изменение на законодателството или развитие на обществените отношения, с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, необоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 / 01.11.2013 год. по т.д.№ 999 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: