4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
[населено място] ,03,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3196 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 105/18.04.2013год. по т.д.№70 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1575 / 12.11.2012 год. по т.д.№1034/2012 год. на Варненски окръжен съд . Със същото е уважен предявеният от [фирма] / в несъстоятелност /,чрез синдика на дружеството – Я. С., иск с правно основание чл.99 ЗЗД вр. с чл.510 ГПК,за осъждане касатора да заплати на [фирма] / в несъстоятелност / сумата от 389 806,62 лева, на основание възложено му вземане на длъжника Б. М. от [фирма] до този размер , вместо плащане задължението от Б. М. , с постановление за възлагане вместо плащане от 05.03.2012 год.,на основание чл.510 ГПК, по изп.дело №20117390400915 на ЧСИ Сл.С., с район на действие Окръжен съд – Добрич.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване с доказателства за извършено от ответника плащане / на 24.01.2011 год. / , вкл. сключено споразумение / от 12.01.2011 год./ между същия,в качеството на длъжник и кредитора – Б. М., променящо момента на изискуемост на вземането, възложено вместо плащане / , като предхождащи датата на постановеното възлагане вместо плащане и получаването на отправеното, на основание същото постановление, запорно съобщение до [фирма] , в качеството на трето задължено лице / на 16.02.2012 год. /.Сключеното споразумение, според което не са настъпили условията за изискуемост на задължението на [фирма] към Б. М. / за сума от 300 000 евро / и плащането на част от същото / 315 000 евро / – получени от съпругата на длъжника / тъй като задължението на [фирма] е поето спрямо съпрузите Б. М. и Ш. М. , т.е. касае се за възникнало вземане в съпружеска имуществена общност , от съвместно тяхно разпореждане с недвижими имоти /, са противопоставими на кредитора . Представено е изложение по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК,дублиращо по съдържание касационната жалба .
Ответната страна – [фирма] в несъстоятелност – оспорва касационната жалба и счита, че касаторът не е формулирал ясен и точен въпрос, но доколкото очевидно задава такъв относно установяване изискуемостта на задължението му към Б. М. , предвид сключеното споразумение от 12.01.2011 год. , както и въпроса за противопоставимост на извършено плащане от длъжника ,предходно на полученото запорно съобщение за постановеното възлагане вместо плащане, страната е изложила съображението, че същите се явяват ирелевантни , доколкото решаващите мотиви на въззивния съд са непротивопоставимостта на плащането и на сключеното споразумение между длъжника и кредитора / длъжник на настоящия ищец / , като извършени след връчване на [фирма] на запорното съобщение, за наложена обезпечителна мярка „ запор „ върху вземането на Б. М. към дружеството , в обезпечаване бъдещия към същия момент иск на [фирма] спрямо [фирма], за сумата от 338 379,95лв. .Оспорва и обосноваността на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът се легитимира / представен изпълнителен лист / като носител на вземане срещу Б. М. , в общ размер от 389 806,62 лева , като за част от същото – главница в размер на 324 379,95 лв. и мораторна лихва до завеждането на иска – 14 000 лева или за сума от общо 338 379,95 лева вземането му е обезпечено чрез наложена обезпечителна мярка върху вземане на Б. М. от настоящия ответник [фирма] в същия размер – запор, съобщението за който е връчено на [фирма] на 19.11.2010 год. . Вземането на Б. М. , в съпружеска имуществена общност със съпругата му Ш. М. ,е възникнало на основание сключен от съпрузите договор за покупко-продажба на недвижими имоти с купувач [фирма] / нот. акт № 15 , н.д.№ 710/2007 год. на С. И., Н. при РС – Балчик , изменен с нот.акт № 273 по н.д.№ 363/24.0.7.2009 год. на същия Н. ,като в последния е уговорен срок за разплащане на дължим остатък от продажната цена,в размер на 600 000 евро – 16 – месечен от подписването на нотариалния акт,т.е. до 24.11.2010 година . По отношение изплащането на този остатък ответникът противопоставя споразумение ,сключено с Б. М. на 12.01.2011 год. , както и факта на извършено плащане на сума от 315 000 евро / получено от съпругата Ш. М. / – на 24.01.2011год. .Както споразумението, така и частичното плащане са след наложената обезпечителна мярка „ запор „, но преди връчване на [фирма] запорното съобщение по постановеното „ възлагане вместо плащане „ по реда на чл.510 ГПК, на основание което ищецът предявява настоящата си претенция.
Въззивният съд е счел, че като следващи връчване запорното съобщение по наложения като обезпечителна мярка запор, сключеното споразумение и плащането са непротивопоставими на [фирма] / в несъстоятелност / , на основание чл.507 ал.3 ГПК . Независимо от преждепосоченото,съдът е обосновал паралелен извод за непротивопоставимост, тъй като и съдържанието на споразумението не променя изискуемостта на вземането на Б. М. към [фирма], с оглед уговореното в чл.4.1 от споразумението .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , с посочване хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът е поставил следния въпрос : Дължи ли се процесната сума от ответника , след като по силата на сключен между същия и кредитора му / трето за спора лице – длъжник на ищеца / договор / споразумението от 12.01.2011 г. /- вземането по който е възложено вместо плащане на ищеца, изискуемостта на това вземане е предпоставена от изпълнение на насрещни задължения на кредитора – длъжник на ищеца и същите не са изпълнени ? Видно е , че така формулиран въпросът е фактологичен , не предпоставя еднозначен извод в универсална хипотеза на приложение на конкретна правна норма и отговорът му е обусловен от конкретните факти и доказателства по делото , вкл. конкретното съдържание на сключеното споразумение . При това,дори абстрахирайки се от зависимостта на отговора от конкретните факти и обстоятелства , въпросът е ирелевантен, тъй като не отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение . В същото е прието, че с изпращане запорното съобщение за наложен , като обезпечителна мярка с обект същото вземане запор , на основание чл.507 ал.3 ГПК , за третото задължено лице възниква функцията единствено на пазач на вземането и всякакви разпореждания със същото са непротивопоставими на кредитора, като въззивният съд е включил в тази непротивопоставимост и договорени тепърва нови модалитети на вземането, променящи първоначалната му изискуемост . Към този му , решаващ спора мотив , поставеният въпрос не е относим , тъй като касае преценка на съдържанието на договорената промяна в условията за издължаване на вземането , след връчване съобщението за обезпечителния запор , макар и преди последващо връченото съобщение по възлагане вземането вместо плащане . Това съдържание въззивният съд е приел за ирелевантно . Само в евентуалност са изложени съображения и за това , че съдържанието на споразумението по същество не променя изискуемостта на вземането, съгласно първоначално уговорения падеж.Релевантен правен въпрос,с оглед плащането към съпругата на длъжника – Ш. М. / като плащане в полза на двамата съпрузи,предвид възникнало в СИО вземане / – която не е страна в обезпечителното производство и на която запорното съобщение за наложената обезпечителна мярка е непротивопоставимо, касаторът също не е формулирал, макар да е изложил фактология на спора в тази насока.
Независимо от непокриване общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий, като формалното посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е достатъчно . Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС , хипотезата предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, по чието тълкуване е налице противоречива съдебна практика или е създадена еднозначна,но неправилна и подлежаща на преодоляване, в резултат на развитие на обществените отношения или промяна в законодателството съдебна практика , в осигуряване точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед преждеизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/18.04.2013год. по т.д.№70 / 2013 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
5