О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 13,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №508/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Б” О. – гр. С. против определение №279/ 12.02.2010г. по ч.гр.д. №3392/2009г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК, с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивирано с това, че въпреки положените усилия не открил практика на ВС и ВКС и такава на съдилищата. Възпроизвел е разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГТК №1 /2009г. Посочил е, че „първият” процесуалноправен въпрос бил „нарушение на служебното начало”, мотивирано с това, че първостепенния съд „ подвел” ищеца с процедирането си. „В” процесуалноправен въпрос бил този за „ прилагането на адекватни начини на връчване на съобщения, ефикасни и своевременни”, отново подкрепен с доводи за неправилност на предприетите от първостепенния съд процесуални действия. „Т” процесуалноправен въпрос бил” че САС не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и то съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост”. Поставен са и два „ материалноправни въпроса” – по първият е посочено, че въззивният съд се бил произнесъл „неточно” подкрепен с твърдението, че внесена държавна такса след постановяване на определение за прекратяване на производството по делото била недължимо платена и подлежаща на възстановяване, а вторият въпрос бил че в „ конкретния казус било отпаднало основанието за внасяне на държавна такса, след като е постановил прекратяване на производството”. Посочено е още, че относно предмета на спор липсвала конкретна правна регламентация и отсъствувала съдебна практика, което обосновавало приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК- а именно такъв, който е включен в предмета на спор и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело –изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Поставените от него въпроси относно „ нарушение на служебното начало, прилагане на адекватни начини на връчване на съобщения са свързани с оплакване за неправилно процедиране на първостепенния съд, а въпроса относно необсъждане на доказателствата е относим, както и другите два въпроса, към оплакванията за неправилност на съдебния акт, които са ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като подлежат на разглеждане след допускане на касационното обжалване. Поставените „ материалноправни въпроси” също не са релевантни съобразно изложената дефинитивност на общото основание, тъй като, освен че не са свързани с решаващия извод на съда, но и се основават на неправилното разбиране, съставляващо твърдение на страната, за това, че производството е било прекратено, преди да е била внесена държавната такса. Прекратяването на производството като юридически факт настъпва с влизане в сила на акта на съда, който го постановява. Видно от приложената молба от 14.10.2009г. и приложената към нея вносна бележка, таксата е била внесена на 29.09.2009г. като към този момент производството все още е било висящо, с оглед възможността за обжалване на постановеното прекратително определение. Дори, обаче, да се приеме, че общо поставените въпроси, въпреки липсата на обосноваване на връзката им с решаващите изводи на съда, са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по посочения текст, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Касаторът е интепретирал тази дефинитивност в своето изложение, но не се е съобразил с нея, тъй като не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Такъв довод не е подробното възпроизвеждане на разрешенията дадени с т.4 ТРОСГК №1/2009г., нито общото твърдение, че липсвала съдебна практика. Освен това, необосновано е поддържано и това, че не е налице и правна регламентация относно” предмета на спор”, тъй като и въззивният съд е извел своят решаващ извод именно от правния регламент на чл.4 ЗДТ. Нямат относимост към разглежданото основание и изложените оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, квалифицирани от страната като материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са относими към разрешаване на процесуалния спор по същество, но са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на такава норма.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №279/ 12.02.2010г. по ч.гр.д. №3392/2009г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: