Определение №387 от 25.6.2009 по ч.пр. дело №279/279 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 387
 
 
София, 25.06.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско     отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета    година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ  
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 279/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “О“ АД – гр. С. против определение №1411/ 17.11.2008г. по ч.гр.д. №1003/2008г. на Б. окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Б. окръжен съд е обезсилил определение от 02.08.2008г. по ч. гр.д. 295/08 на Р. районен съд и по същество е оставил без разглеждане подадената от “ О. Българска банка “ АД – гр. С. молба за допълване на издадена заповед за незабавно изпълнение против длъжника М. И. И. за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на това вземане. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че извода на първостепенния съд относно това, че чл.250, ал.1 ГПК не може да намери приложение в производството по чл.410 ГПК е правилен, но констатираната процесуална недопустимост изведена от този мотив предполага прекратяване на производството, а не постановяване акт по съществото на процесуалноправния спор.
 
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че въпроса относно приложимостта на чл.250 ГПК, в хипотеза на непроизнасяне по искането на заявителя за присъждане на законна лихва върху претендираното вземане е въпрос, чието разрешаване не може да бъде изведено директно от регламента на закона, поради което и разпоредбите се нуждаят от тълкуване, което да изясни тяхното съдържание. Посочено е още, че по този въпрос, с оглед новата процесуална уредба няма съдебна практика и съответно произнасянето на ВКС по него ще има значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване на практиката на съдилищата, свързана с процедирането им в случаите, в които съдът не се е произнесъл по всички искания заявени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Така поставеният въпрос е съобразен с изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Във връзка, с изложеното от страната за неяснота и непълнота на регламента при процедирането на съдилищата по чл. 410 и сл. ГПК, с оглед тълкуването и приложението на чл.250 ГПК в заповедното производство при хипотеза на пропуск на съда да се произнесе по всички искания на заявителя, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По същество частната жалба е основателна.
Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. П е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това,че той в качеството си на заявител в производството по чл.410 ГПК е поискал от съда изрично да присъди и законна лихва върху вземането срещу длъжника, като съдът бил задължен да се произнесе по него. Той пропуснал да направи това, поради което, с оглед молбата за допълване подадена от страната, е следвало да бъдат приложени общите правила- чл.250 ГПК, с които законодателят е дал разрешение за процедирането на съда, когато не се е произнесъл по цялото искане. Посочено е още, като аргумент в подкрепа на изложеното разбиране, че със заявлението по чл.417, ал.1, т.2 ГПК не може да бъде заявено отделно искане само за присъждане на законна лихва, тъй като същата е акцесорно вземане и няма самостоятелен характер.
 
Оплакването е основателно.
Решаващият състав мотивира неправилно разбиране на функцията на изрично въведеното специфично съдържание на заявлението – образец по чл.410 ГПК,чиято цел е да обективира пълно и точно претенцията на заявителя. В негова тежест, поради качеството му на кредитор по претендираното вземане е задължението да изложи всички фактически обстоятелства, визирани от утвърдения с Наредба № 6/20. 02.2008г. на МП образец заявление за издаване заповед за изпълнение- арг. чл.425 ГПК. След като ги е изложил, обаче, сезираният със заявлението съд, дължи произнасяне по тях. Формалният характер на производството обуславя извод за това задължение на съда, към който то също се отнася. Действително, наличието на специална уредба- чл.410 и сл. ГПК, дерогира общите правила, но в случая не следва да се прави аналогия с допълване на съдебно решение, нито субсидиарно се прилагат общите правила, а обсъжданото изискване е свързано със задължение на решаващия съд, произтичащо от конкретно очертаните, заложени в заявлението – образец данни. Този извод е относим на още по-голямо основание за акцесорните претенции, които нямат самостоятелен характер и които могат да бъдат присъдени самостоятелно, само ако съда вземе предвид произнасянето по основното вземане. Следователно, първостепенният съд е бил длъжен да постанови заповед за изпълнение при констатирания пропуск да се произнесе по всички искания на заявителя.
По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд макар и дал правилно тълкуване на приложимостта на разпоредбата на чл.250 ГПК,неправилно е тълкувал задълженията си изведени от разпоредбата на чл.425 ГПК в заповедното производство- за произнасяне по всички редовно и формално заявени искания.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на развитите в настоящото определение мотиви.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1411/ 17.11.2008г. по ч.гр.д. №1003/2008г. на Б. окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №1411/ 17.11.2008г. по ч.гр.д. №1003/2008г. на Б. окръжен съд и определение от 02.08.2008г. по ч. гр.д. 295/08 на Р. районен съд.
ВРЪЩА делото на Р. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top