О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 23.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 190/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против определение №470/ 26.08.2009г. по ч.гр.д. №1060/2008г. на Софийски градски съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил в сила разпореждане от 06.06.2008г. на СРС, ІІ г.о., 54 с-в, с което е отхвърлено заявление вх. № 27422/02.06.2008г. подадено от “Ч” АД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Е. “ А. Й. ” – гр. С.. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за правилна констатацията на районния съдия, че обстоятелствата в заявлението не са достатъчно индивидуализирани, тъй като не е посочен адреса, на който е ползувана ел. енергията, чието заплащане се търси, не е конкретизиран и периода на ползуване на енергията, като няма представени и данни за връчване на съобщение до задълженото лице, от датата, на което следвало да се начисли и претендираната лихва.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Като съществен е поставен въпроса – има ли право съдебния състав, който разглежда заявление за издаване на заповед за изпълнение да изисква доказателства за да я издаде. Изложени са в тази връзка доводи за това, че производството по чл.410 ГПК имало за цел единствено да провери дали вземането е спорно, от което е изведено разбиране, че взискателя не бил длъжен да представя документи. Посочено е, че ВКС, следвало да се произнесе по този въпрос тъй като неправилното му тълкуване водело до процесуални усложнения,не облекчавало процеса, а същия бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Страната не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос е неотносим към решаващия извод на въззивния съд, не го обуславя, поради което и няма характер на съществен, съобразно нормата на чл.280, ал.1 ГПК. За да остави в сила определението на първостепенния съд, въззивният съд изцяло е споделил неговите изводи за това, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т4 ГПК, тъй като изложените обстоятелства не са достатъчни за да бъде индивидуализирано вземането – заявителят не е посочил / в заявлението/ от какви факти е възникнало вземането, както и не е посочено мястото / адресът/ на ползуване на ел. енергията и периода през който е ползувана / т.е. процесния период/. Доколкото въззивният съд за пълнота е мотивирал необходимостта от тези данни, то това не променя неговия решаващ извод за липса на изискуемата от закона индивидуализация на претенциите. Следователно, не поради това, че не са ангажирани и приложени доказателства е извършена преценка за правилност на определението на първостепенния съд, а поради това, че заявлението не отговаря на специфичните изисквания на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1, и 2 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, както и не е формулирала съществен процесуалноправен респ. материалноправен въпрос, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №470/ 26.08.2008 г. по ч.гр.д. №1060/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: