О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №227/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. С. А., лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца – К. Д. В. и П. Д. В., всичките от гр. С. против определение №312/ 29.12.2009г. по ч.гр.д. №262/2009г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – З. к. “У” АД – гр. С. е на становище, че касатора не установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК,касаторът е поддържал, че били налице основания за касационно обжалване, визирани в нормата” на чл.274, ал.2, изр.1 вр. чл. 280, ал.1, т.3 вр. чл.281, т.3 пр.2 и 3 ГПК. Поставил е въпроса, определен от него като “съществен” процесуален, а именно – определянето на подсъдността на предявени искове за непозволено увреждане срещу ответници, чиито адреси респ. седалища са в различни съдебни райони. Развити са подробни доводи за неправилност на постановеното определение в контекста на поддържаното от страната становище по процесуалноправния спор, като касаторът е направил и сравнително правен анализ на приложението на чл.115 ГПК и чл.85 ГПК / отм./. Посочено е общо и това, че прегледът на съдебната практика установявал, че застъпеното становище от БАС не било трайно застъпено, а и не “ било застъпено изобщо”. В противен смисъл са преценени и цитирани определения №76/86г. на ВС, ІV г.о. и №55/85г. на ВС, ІV г.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният от него въпрос,който с уточнението, че се разглежда в хипотеза на искове, предявени в условията на евентуалност, макар и релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Такъв довод не съставляват оплакванията за неправилност на постановения съдебен акт, които се разглеждат по същество на процесуалноправния спор, но са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, нито развитото разбиране на страната, както и нейните доводи относно приложението на отменения и действуващия процесуален ред при определяне на подсъдността. Освен това този въпрос е бил и разрешен с определение от 16.12.2009г. по ч. т.д. №687/09г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и след като мотивите на въззивният съд по разрешаването му съвпадат с така даденото разрешение, то не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Сочената практика на ВС е създадена по приложението на различен от действуващия процесуален ред, поради което е ирелевантна.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №312/ 29.12.2009г. по ч.гр.д. №262/2009г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: