О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 14,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №818/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “ Я. И. – Е. ” ЕО. – гр. П. против определение №700/ 13.07.2009г. по ч.т.д. №671/2009г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – “ А. Б. С. Ш. ” ООд – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е отменил определение №150 от 11.06.2009г. по т. д. №58/09 на Пазарджишки окръжен съд, определил е същия съд за компетентен да разгледа исковата молба на “ А. Б. С. Ш. ” О. <Оод&@О. &/span> против “ Я. И. – Е. ” ЕО. – гр. П. и му е изпратил делото.
Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК, с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- посочено предложение второ. Като релевантен е поставил въпроса –при липсата на рамков договор за услуги представлява ли всяко възлагателно писмо за извършване на услуги и извършването на същите, отделен договор и при евентуално неизпълнение трябва ли да се предявяват толкова искове колкото са броя на възлагателните писма. Липсвали ясни правила и това налагало произнасяне на ВКС по този въпрос, за да бъдат попълнени празнотите в съдебната практика, което било от значение за развитие на правото. Изложено е и разбирането на страната по съществото на процесуалния спор.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният от него въпрос, макар и релевантен не е достатъчен за установяване предпоставките на основанието, на което се позовава. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност, а не в алтернативност, както неправилно счита касаторът. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Преценката за това какви искове са предявени и в какво съотношение винаги е въпрос на конкретни фактически твърдения, които по всеки правен спор са различни и поради това и конкретно извеждани от сезирания съд, съобразно задълженията му – от исковата молба и петитума. В тази връзка касаторът не е обосновал своето разбиране за приложимост на конкретна правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване, нито за наличие на празнота в правото, която да обуслови необходимост от тълкуване при приложението на закона.
Изложените доводи свързани с неправилност на определението,както и разбирането на страната по съществото на процесуалния спор, са въпроси относими към разрешаването му, но ирелевантни към допускането до касационно обжалване на съдебния акт.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №700/ 13.07.2009г. по ч.т.д. №671/2009г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: