4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
[населено място] ,20,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2060 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 64 / 11.12.2012 год. по т.д.№ 2400 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 5 състав, с което е оставено в сила решение от 09.03.2012 год. , постановено по т.д.№ 80 264 / 2007 год. на СГС, ТО, VІ – 10 състав . Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо, постановено по недопустим, поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца , иск , в евентуалност – като неправилно , поради постановяване в противоречие с материалния закон / чл. 189 ал.2 вр. с чл. 188 ал.1 ТЗ / . Твърди постановяването му и в противоречие с ТР № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС – т.5 – според което потестативното право да иска отмяна на решение на ОС на търговското дружество е предоставено на членовете му към момента на вземане атакуваното решение , каквото качество [община] към 26.03.2007 год. не е имала, предвид настъпило по силата на закона обезсилване на акциите й, вследствие неизпълнение задължението за изплащане стойността им , съгласно решението на ОС на дружеството , взето на основание чл. 188 ал.1 ТЗ.
Ответната страна – [община] – оспорва касационната жалба с общия довод, че липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване и със съображения за правилността на въззивното решение по същество .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – [община] – е предявил иск с правно основание чл. 74 ТЗ , за отмяна решение на ОС на „ Х. В. АД от 26.03.2007 год., на което не е била допусната до участие, в качеството на акционер, предвид оспорени й акционерни права , на основание неизпълнение задължение по чл. 188 ТЗ / за заплащане стойността на записани акции – 25 % от капитала на дружеството , в съответствие с взето решение за увеличаване на номиналната им стойност / , и на основание решение от 30.11.2006 год. на СД на дружеството, за обезсилване акциите, притежание на ищеца и отнасяне направените вече вноски по обезсилените акции към фонд „ Резервен „ на дружеството . В хода на производството решението на СД от 30.11.2006 год. е отменено , с влязло в сила на 08.07.2011 год. , като недопуснато до касационен контрол – с определение № 484 от 08.07.2011 год. по т.д.№ 1128 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС , решение № 71 / 13.08.2010 год. по т.д.№ 3347 / 2009 год. на САС . Спорът между страните се е концентрирал върху действието на отмяната на решението на СД , в отношенията между акционера- ищец и дружеството и конкретно – има ли обратно действие / към датата на атакуваното ОС от 26.03.2007 год. / . В решение № 71 / 2010 год. на САС изрично е прието, че изключването по силата на закона / чл. 189 ал.2 ТЗ / на акционера [община] не е настъпило, тъй като същият не е изпаднал в забава относно задължението си за внасяне допълнително дължимата, с оглед увеличената номинална стойност на записаните акции , вноска в капитала .
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ , по възражението на ответника за липса на процесуалноправна легитимация на ищеца да води иска, въззивният съд е приел , че отмяната на актовете на органите на дружеството , предявима с искове по чл.74 ТЗ и чл.71 ТЗ , има действие занапред , в съответствие с ТР № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС , но във вътрешните отношения – между дружеството и акционера , засегнат от акта, недействителността на последния е противопоставима и за периода до отмяната им . Касае се за отмененото в хода на самото производство решение на СД за обезсилване акциите на [община] и отнасяне вноските по същите към фонд „ Резервен „ . Основанията на които иска е уважен по същество, са ирелевантни , предвид ограничаване основанието за допускане на касационното обжалване до въпроса за процесуалноправната, обуславяща и материалноправната , легитимация на ищеца .
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът не е формулирал конкретен процесуалноправен въпрос , изхождайки от фактологията на спора. Доколкото се позовава на липсваща активна процесуалноправна легитимация и за недопустимостта на съдебния акт , като постановен при твърдяна липса на положителна процесуална предпоставка, съдът следи служебно , релевираните от същия допълнителни селективни критерии – по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК / втория сочен само бланкетно и като такъв изначално необоснован / ще следва да се разгледат в аспект на вероятна недопустимост на съдебното решение . В тази връзка касаторът сочи противоречие на въззивното решение – относно възприетото ex tunc действие на отмяната на решението на СД на дружеството, за обезсилване акциите на ищеца , обратно към датата на атакуваното ОС – с ТР № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС и с решение № 75 / 31.05.2010 год. по т.д.№ 538 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК . Последното не е постановено по идентичен правен въпрос – допустимостта на иск по чл. 74 ТЗ с оглед процесуалноправната легитимация на ищеца, оспорвана с идентични на настоящите възражения , а по допустимостта на иск за установяване членствените права на ищеца в дружеството – ответник , с оглед правния интерес от предявяването му, предвид действия и актове на органи на дружеството по оспорването им . Следователно , решението не материализира задължителна по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика, приложима с отговора на конкретно поставения процесуалноправния въпрос по който е допуснато, към преценка допустимостта на настоящото въззивно решение .Независимо от това , в мотивите на същото е споделен поддържаният и от въззивния съд – в решението за отмяна решението на СД за обезсилване на акциите – извод за настъпване изключването при предпоставките на чл. 189 ал.2 ТЗ по силата на закона ,а не въз основа на акт на орган на дружеството, в който смисъл и решението на СД за обезсилване на акциите би било само последица от настъпило по силата на закона изключване , без самото то да е негово условие . Както се посочи по-горе , в решението на САС по отмяна решението на СД от 30.11.2006 год. за обезсилване , на основание чл. 189 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ , акциите на [община] , е формиран именно извод за ненастъпило по силата на закона изключване на акционера , поради което и ненастъпили предпоставки за обезсилване на акциите , като последица от изключването . В решение № 75 по т.д.№ 538 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС изрично се сочи ,че дори и да би било взето формално решение на орган на дружеството за изключване на съдружника, на основание чл.189 ал.2 ТЗ , то не поражда правни последици – не рефлектира върху прекратяването на членственото правоотношение, ако обективно не са налице предпоставките за това : неизпълнено задължение за вноски , покриващи стойността на записаните акции / 1 / , отправяне предупреждение за изключване при неплащане вноските в едномесечен срок / 2 / и невнасянето им в този срок / 3 / .Такова решение е приравнимо на недействително , в който смисъл , очевидно съобразявайки отмяната на решението за обезсилването на акциите, поради ненастъпили законови предпоставки за изключване съдружника ex lege , като последица, а не основание за самото изключване , въззивният съд е споделил извод за продължило да съществува и към 26.03.2007 год. членствено правоотношение, обуславящо материално – правната легитимация на ищеца . В този смисъл, мотивите относно действието на самата отмяна на решението на СД от 30.11.2006 год., в отношенията между дружеството и акционера, не се явяват решаващи за изхода на спора. Обезсилването на акциите / чл.189 ал.3 ТЗ / е последица от изключването , ако и доколкото е настъпило по силата на закона / чл. 189 ал.2 ТЗ / . Следователно въпросът относно действието на отмяната на решението на СД по обезсилване на акциите , на основание чл.189 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ , не е обуславящ относно допустимостта на иска и процесуалната легитимация на ищеца , респ. настоящата инстанция не споделя наличие на вероятна недопустимост на съдебното решение, поради оборено качество акционер на ищеца към момента на атакуваното ОС. На същото основание, ирелевантно към преценката за тази недопустимост е и ТР № 1 / 2002 год. по т.д.№ 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 / 11.12.2012 год. по т.д.№ 2400 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 5 състав .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , да заплати на [община] разноски за настоящото производство, в размер на 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :