2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София 02,07,2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №2402/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „И. Б.”З. – [населено място] против определение №313 от 28.01.2013г. по гр.д.№348/12г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответниците по частната жалба- Р. Б. и В. Б., чрез процесуалният им представител – адв. П. Ц. са на становище, че определението не следва да бъде допуснато касационно обжалване, а по същество са изложени доводи за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Неправилно ответниците по касация считат, че производството е касационно и следва да бъде обсъждано допускането на определението до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по искане по чл.248, ал.1 ГПК,направено пред него, поради което настоящето производство следва да бъде квалифицирано по чл.274, ал.2 ГПК, а подадената частна жалба да бъде разгледана по същество.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение молбата на „ И. Б.” З.- [населено място] за изменение на решение №1414 от 03.12.2012г. по т.д. 348/12г. на ПАС, в частта относно присъдените в полза на В. М. Б. и Р. Д. Б.. За да постанови този резултат, въззивният съд подробно е очертал предмета на делото, направените правозащитни възражения на ответника и е счел, че неговата фактическа и правна сложност не позволяват извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Частната жалба е неоснователна.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност на обжалваното определение, като поддържаното лаконично, че съдът не „ обяснил причините и основанията”, поради които е отхвърлил направеното искане за изменение на решението в частта за разноските, са изцяло необосновани при наличие на изложени мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, с които страната е изразила несъгласие. Същото е относимо и към оплакването, че решаващият състав не обсъдил аргументите на жалбоподателя във връзка с твърдението му, че делото не съставлявало фактическа и правна сложност, тъй като именно това е разглеждал съдът, като обосноваващ произнасянето по чл.248, ал.1 ГПК мотив.
Страната е направила следните оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд -въпросите, които били поставени пред решаващия състав били решени от първостепенния съд „ при наличие на влязла в сила присъда”, производството протекло в едно заседание, платения размер на адвокатското възнаграждение бил пет пъти по-голям от минималното възнаграждение, а възраженията на дружеството възпроизвеждали тези направени пред първата инстанция. Така изложените оплаквания са взе обстоятелства, които не рефлектират върху правната сложност на спора, и не определят самостоятелно неговата фактическа сложност. Този извод произтича от това, че те са изведени при несъобразяване на решаващата дейност на въззивната инстанция, която поради характера на въззивното производство се произнася и мотивира изцяло и самостоятелно своето решение по спора. В рамките на своите задължения при постановяване на съдебния акт, въззивният съд подробно е изложил мотиви по отношение на сложността на делото – както от фактическа, така и от правна страна. Съобразено е и обстоятелството, че платеното адвокатско възнаграждение е за защита на две физически лица, по заведените от тях искове – обективно съединени с цена на всеки един от тях – 101 000лв., което прави довода за „пет пъти по –високо от минималното възнаграждение” фактически неверен.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Без правно значение за направените изводи са подробно разгледаните от страната предпоставки за изменение на решението по реда на чл.248,ал.1 ГПК, тъй като те определят допустимостта на искането й, а не неговата основателност. Още повече, че въззивният съд се е произнесъл, без да обсъжда предпоставките по неговата допустимост, като е приел сезирането си за редовно и е постановил акта си по същество на спора. Също така ирелевантно е и изложеното по отношение на размера, с който жалбоподателя счита, че съдът следва да намали направените от противната страна разноски, тъй като съдът е отказал да намали изцяло заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради липса на прекомерност.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №313 от 28.01.2013г. по гр.д.№348/12г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: