3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 26.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 432 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 81/02.02.2011г. по ч. т. дело № 39/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 861/08.06.2010г. по ч. гр. дело № 2162/2010г. на Софийски градски съд, ГК, с което по повдигнатия спор за местна подсъдност с определение от 19.02.2010г. по гр. дело № 7647/2010г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 72 състав е определен за местно компетентен съд да разгледа искова молба вх. № 16733/26.08.2009г. на Л. Б. Х. като [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на определението и поддържа становище, че определение № 861/08.06.2010г. по ч. гр. дело № 2162/2010г. на СГС подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като прегражда по-нататъшното разитие на делото пред местнокомпетентния първоинстанционен съд, както и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че в чл. 121 ГПК е предвидено, че заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се разрешат всички въпроси, поставени с частната жалба.
Ответникът Л. Б. Х. като [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на ответника по иска срещу определението на СГС, с което е определен местнокомпетентния съд за разглеждане на предявения иск, ВКС, ТК, състав на Първо отделение е приел, че определението, с което съдът се произнася по чл. 122 ГПК по повдигнатия спор за подсъдност не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК – не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентният съд да разгледа предявения иск; с определението, с което се разрешава повдигнатата препирня за подсъдност, делото не се препраща по подсъдност, а се определя правилната такава; не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, защото с определението по чл. 122 ГПК не се разрешава материалноправен спор по същество. От систематичното място на разпоредбата на чл. 121, преди тази на чл. 122 ГПК, съдебният състав прави извод, че законът определя като обжалваеми само определенията, постановени по повод възраженията на страните за неподсъдност, а за определенията по чл. 122 ГПК не е предвиден ред за инстанционен контрол.
Обжалваното определение на СГС не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – същото не представлява определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, с него не се дава разрешение по същество на друго производство и не се прегражда неговото развитие /т. 2/, а както правилно е съобразил съдебният състав се определя местнокомпетентния съд по препирня за подсъдност.
Определението на СГС не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а се разрешава повдигнат спор за подсъдност между съдилищата, и обжалваемостта на определението на съда, разрешаващ спор за подсъдност между съдилищата, не е предвидена в ГПК /т. 2/.
В посочения смисъл е преобладаващата съдебна пракитка на ВКС, към която настоящият съдебен състав се присъединява – определение № 374 от 10.05.2010г. по ч. т. д. № 263/2010г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 116 от 27.01.2010г. по ч. т. д. 867/2009г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 164 от 28.03.2011г. по ч. гр. д. № 162/2011г., ВКС, ГК, III г. о., определение № 127 от 27.01.2010г. по ч. т. д. № 27/2010г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 119 от 5.03.2010г. по ч. гр. д. № 79/2010г., ВКС, ГК, III г. о. и други.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 81/02.02.2011г. по ч. т. дело № 39/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.