О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 446/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. “ Р. –М- А. А. ” – гр. Л. и касационна жалба на О. – гр. Л. против решение № 24 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 385/2008 г. на Ловешки окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на Е. “ Р. –М- А. А. ” – гр. Л.:
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която съставът на Ловешки окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение № 392/09.09.2008г. по гр.д. 919/07г. на Ловешки районен съд за осъждане на О. – гр. Л. да заплати на основание чл.55, ал.1 пр. посл. ЗЗД на касатора сумата 1228.24лв. – мораторна лихва върху сумата 10413лв. за периода 05.06.2006г. до датата на завеждане на иска.
С изложението си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че в обжалвания съдебен акт липсвали мотиви за недопустимостта на иска. Страната считала, че “съществения процесуалноправен въпрос” е този по допустимостта на иска, без да бъдат изложени мотиви защо същият е приет от съда за недопустим. В тази връзка е развито оплакване за противоречивост на изводите на въззивния съд, с оглед приетото, че при уважаване на главния иск, основателен и доказан бил и иска по чл.86 ЗЗД. Посочено е още, че съдът е третирал въпроса за мораторната лихва, която обаче присъдил от датата на завеждане на иска, като не е съобразил приложената към делото нотариална покана от 05.06.2006г., която установявала началния момент на дължимостта й . Този извод е подкрепен с довод за наличие на константна практика на ВКС, относно началния момент на дължимост на мораторната лихва – като са приложени и цитирани конкретни решения в същия смисъл на ВКС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал въпрос релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед дефинитивната определеност на тази правна категория – а именно този който е свързан с решаващите изводи на въззивният съд и е обусловил постановения от него правен резултат. Фактически невярно е поддържаното от страната, за това, че въззивният съд не е развил мотиви относно приетото от него за недопустимост на иска за мораторна лихва. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че предявеният като частичен иск по отношение на главницата не може да обуслови дължимост на мораторна лихва върху цялата сума, поради акцесорния характер на това вземане и след като първостепенния съд е бил сезиран частично по претенцията то и тази лихва се определя именно върху частично предявената сума. Следователно, общо поставения въпрос относно допустимостта на иска без да бъдат изложени мотиви в обжалвания съдебен акт, не съставлява релевантно поставен въпрос. Неправилно са интерпретирани и изводите на съда квалифицирани като противоречиви относно основателността на иска по чл.86 ЗЗД. Касае се за допусната от състава, фактическа грешка при изписването “мораторна” вместо “законна”, с оглед решаващите мотиви за основателност на главния иск и неговата съотносимост към акцесорната претенция и преди всичко, с оглед постановения правен резултат- а именно оставяне в сила на първоинстанционното решение, в частта, с която е присъдена законна, а не мораторна лихва върху частично заявената сума. Предявеният иск за мораторна лихва е счетен изцяло за недопустим, като предявен спрямо главница, която не е предмет на спора. По тази причина съдът не е разглеждал и основателността на иска за мораторна лихва. Ето защо ирелевантно по отношение предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК е соченото относно наличие на константна практика на ВКС по отношение на началния момент на дължимост на мораторната лихва.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в обсъжданата, обжалвана от касатора част.
По касационна жалба на О. – гр. Л.
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение, в частта му, с която е оставено в сила решението на първостепенния съд за уважаване на предявения срещу касатора, частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 пр. 30то ЗЗД, както и в частта относно присъдените разноски.
В изложението си по чл.284, ал. 3., т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №122 от 01.12.1986г. по гр.д. 91/86г. на ОСГК на ВС на РБ, което дефинирало кой договор следва да се счита за такъв с продължително изпълнение и кой с периодично. Развит е довод, че договора за приватизационна продажба на обособена част от общинска предприятие, какъвто бил разглеждания по конкретния спор, изисквал осъществяване на изпълнението по определена схема, т.е. в течение на определено време, през което длъжникът следвало да осъществява еднакви по същество престационни действия. Направен е извод че бил налице договор за продължително изпълнение, който при условията на чл.88, ал.1 ЗЗД нямал обратно действие. Поддържано е още, неправилност на изводите на въззивния съд за нееднаквост на престациите, поради различния размер на дължимите суми. Страната е сочила, че в съответствие с посоченото решение на ОСГК на ВС на РБ се касаело по същество за еднакви престации – изплащане на парични суми. Съдът освен това изложил доводи за договор с периодично изпълнение, неправилно, тъй като процесния договор бил с продължително изпълнение.
Касаторът не е формулирал изрично релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, но общо от изложеното може да бъде изведен такъв във връзка с относимостта на установените с разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД изключения на нейната приложимост по отношение на договора за приватизационна продажба на обособена част на общинско предприятие, във връзка с определяне това дали този договор е с продължително или периодично изпълнение. Така изведения, обаче, въпрос макар и релевантен самостоятелно не може да обуслови приложимост на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съобразно изискванията й същият следва да е разрешен при една от очертаните хипотези на текста. Страната се е позовала на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е сочила, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №122/86г. на ОСГК на ВС на РБ. В мотивите на този съдебен акт, действително се съдържа общо определение на категориите – договор за продължително и договор за периодично изпълнение, като тези категории са разгледани във връзка с договора за издръжка и гледане, по отношение, на който е извършена преценка, че не е нито такъв с периодично, нито такъв с продължително изпълнение. По отношение на тази дефинитивност на категориите, обаче въззивният съд не се е отклонил от установеното с цитираното решение, тъй като е приел аналогична определеност на договора за периодично изпълнение. Извън това, цитираното решение не е относимо към процесния договор, който е за приватизационна продажба. Този извод произтича от обвързаността на конкретната правна уредба на различните видове договори, с така постановения съдебен акт на ОСГК, ако се приеме, че с него се дефинират общи понятия относими към тези договори. Към момента на постановяване на решението не е съществувал регламент за приватизационна продажба- като вид договор. Следователно, свързването на този институт с даденото общо определение, което не е легално и което е обобщаващо категорията във връзка с регламентираните към същия момент договори, съставлява всъщност твърдение на касатора, което не обуславя приложимост на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед това, че други доводи не са сочени във връзка с приложимост на хипотезите по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК не се обосновава довод за приложно поле на разпоредбата и атакуваното решение и в тази обжалвана част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 385/2008 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: