О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 13,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 437/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. – спестовна кооперация „ Р. популярна каса „ – гр. Р. против определение № 249 от 08.04.2010 г. по ч.гр.дело №78/2010 г. на Русенски окръжен съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, пълномощникът на касатора е заявил, че въпросът / непосочен/ бил решен в противоречие с практиката на ВКС като са изброени две решения и две определения на ВКС / служебно приложени/. Посочил е още, че въпросът / непосочен/ бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като било необходимо да се даде отговор на въпросите дали е допустимо да бъде поискано издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сума по-малка от отразената в документа по чл.417 ГПК, необходимо ли е да се представя документ по чл.418, ал.3 ГПК, който да удостоверява изискуемостта на вземането. Лаконично е посочено, „че било необходимо създаването на точна и безпротиворечива практика по тълкуване и прилагане на законовите разпоредби / непосочени/ и по-точно тези отнасящи се до сравнително новия институт на заповедното производство”. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Следователно, дори и да се приеме, че общо поставените въпроси с оглед възпроизвеждане основанието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК са формулирани от касатора като такива по чл.280, ал.1 ГПК, то не е посочена тяхната връзка с конкретно приетият решаващ извод на въззивния съд, който изрично и подробно е мотивирал нередовност на заявлението, включително и по отношение на липса на яснота кой е документа, на който се основава вземането. Лаконичното твърдение,че постановеното определение противоречи на изброени актове на ВКС, по отношение, на които не е посочено, по кой въпрос съставите са се произнесли и съответно в какво се състои противоречието с приетото от въззивния съд, също не обосновава извод за наличие предпоставките пол.280, ал.1, т.2 ГПК. Извън това посочените съдебни актове са постановени при различна фактическа и правна обстановка, т.е. при липса на обективен идентитет с разглежданата от въззивния съд, поради което тяхното изброяване не установява приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 249 от 08.04.2010 г. по ч.гр.дело №78/2010 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: