Определение №574 от по търг. дело №140/140 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 574
 
 
 
София, 06,07,2010 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни  две хиляди и десета  година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
  
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 140/2010 година.
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. М. Г. от гр. П. против решение №1І- 51 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 114/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел и посочил нормата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Лаконично е отбелязал, че „съдът се произнася по приложението на разпоредбите на чл.180 ДПК/отм./, чл.112 вр. чл.139ДПК / отм./ и чл.169 ДОПК”. Накратко е изложена „защитната теза” на страната, очертан е общо предмета на спор. Касаторът е посочил, че липсва практика на ВКС по този въпрос / непосочен/, тъй като били редки хипотезите, в които той разглеждал материалноправни норми, залегнали в публичноправни актове – ДПК / отм./ и ДОПК, като „ оскъдна била и практиката на съдилищата”. Други доводи не са изложени.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за касатора – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чиято норма е възпроизвел касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито излагането накратко на защитната й теза. Не съставлява такъв довод и посочването, че съдът бил обсъждал конкретни правни норми, след като дори не е поддържана неяснота или непълнота на тези норми, поради което страната счита че се нуждаят от тълкуване. Касаторът не е посочил конкретно по кой въпрос няма практика на ВКС, който е постановявал съдебни актове по чл.180 ДПК / отм./ , поради това, общото твърдение че не е налице такава практика е ирелевантно за основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното решението на Бургаски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1І- 51 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 114/2008 г. на Бургаски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top