О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 24,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 124/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Т. Й. от гр. Р. против решение № 444 от 15.12.2009 г. по т.д. №917/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация – П. И. П. от гр. Р. е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че съдът след като е приел, че в процесния запис на заповед липсва един от задължителните реквизити и няма характеристиките на ценна книга, въззивният съд следвало да установи и дали съществува вземането по каузалната сделка. Посочени са решение №174/05г. на ВКС, ІІ т.о. и решение 1414/03 на ВКС, ІІ т.о. Посочено е още, че при недействителен менителничен ефект по смисъла на чл.535 ТЗ намирала приложение конверсията на недействителния запис на заповед в облигационен договор – решение №537/07г. на ВКС, ТК. Поддържано е още, че според решение №729/03 на ВКС, V г.о. ако записът на заповед не е оформен съобразно изискванията на закона, то той имал правната характеристика на разписка, удостоверяваща получаване на сумата. Направен е извод, че били налице основанията по чл.281, т.3 ГПК по изложените основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. От лаконичното изложение на касатора може да се изведе, че същият е сочил основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ неправилно квалифицирано от него и по т.1 на текста тъй като не е сочена задължителна практика и неправилно обвързано с чл.281 ГПК, третиращ основания, различни от тези по чл.280 ГПК /. Това основание, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от конкретна казуална практика на ВКС, респективно ВС и съдилищата/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.3 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, общото изброяване на изводи на ВКС, свързани без обосноваване на посочените предпоставки, развити в контекста на становището на страната по спора и поради това свързани с оплакванията за незаконосъобразност на изводите на съда. Извън това и приложените решения на ВКС, включително и като изведен от касатора мотив не са в противоречие с приетото от въззивният съд, който е мотивирал основателността на иска именно с това, че след като в записа на заповед не се съдържа безусловно обещание да се плати то не са налице изискуемите по чл.535, ал.2 ТЗ реквизити и същия има характер на разписка, че сумата е дадена, но тъй като в конкретния случай плащането зависи от определено насрещно задължение, чието изпълнение не е доказано от ответника, чиято е била доказателствената тежест е прието за недоказано и наличието на задължение. Следователно, не е налице противоречие с посочените мотиви по цитираните решения, които, обаче, като цяло не третират еднакви хипотези с разглежданата, поради което не е налице и фактически идентитет между тях за да бъде обосновано валидно соченото основание по чл.280, ал.1 т2 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 400лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 444 от 15.12.2009 г. по т.д. №917/2009 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Т. Й. от гр. Р. да заплати на П. И. П. от гр. Р. направените в настоящето производство разноски в размер на 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: