Определение №10 от 7.1.2009 по ч.пр. дело №383/383 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 10
 
 
София, 07.01.2009 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
  
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №383/08  година, за да се произнесе взе предвид следното:
              Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “И” О. – гр. Р. срещу определение №590 от 03.11.08г. по т.д.339/08г. на В. касационен съд, ТК, първо отделение. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба – “И” О. – гр. Две могили е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Ч. жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на “ И. ” О. – гр. Р. против решение №9 от 16.01.2008г. по гр.д.541/2007г. на Великотърновски апелативен съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.218а, б.”б” ГПК/отм./, с оглед търговския характер на делото и тъй като цената на всеки един от предявените искове е под 25000лв., постановеното решение не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Производството е било образувано по искова молба на “И” О. – гр. Две могили против “ И. ” О. – гр. Р. за заплащане на сумата 16670.50лв. – съставляваща стойност на поето от ответника задължение за заплащане задълженията на ищеца към български доставчици за доставени машини, произтичащо от договор между страните, сключен на 20.03.2002г., сумата 6171.42лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода – 18.07.2002г. -16.06.2005г., сумата 18111.68лв. – съдебни разноски и 1784.22лв. – разноски по изпълнителното производство. От обстоятелствената част на исковата молба се извежда и това, че претенциите произтичат от неизпълнение на поети задължения по договор, сключен между двете търговски дружества. Законосъобразно, при тези фактически данни съставът на Върховния касационен съд, І т.о. е извършил преценка за търговския характер на делото. Съдържанието на понятието “ търговско дело” не е идентично с това на понятието “ търговска сделка”, тъй като има по-широк предметен обхват, а критериите, които го определят са както обективен, така и субективен- т.е. значение за определянето му има качеството на страните по спора и това, дали негов предмет е право, произтичащо от правоотношения осъществявани във връзка с упражняваната от търговеца дейност. Или като търговски се определят тези дела имащи за предмет искове, по които поне едната страна е търговец,свързани са с упражняваната от него търговска дейност, както и исковете, произтичащи косвено от тях. Следователно, в разглеждания случай вземането по предявените искове като произтичащо от неизпълнение на договор между две търговски дружества, определя делото като търговско. Законосъобразно в тази връзка, съставът на Върховния касационен съд е извършил преценка за необжалваемост на атакуваното пред него решение тъй като съобразно чл. 218а, б. “б” ГПК / отм./ решенията на апелативните съдилища по искове за парични вземания с цена на иска до 25000лв. са изключени от касационен контрол.
Правно необосновано жалбоподателят обвързва преценката за характера на спора, с наличието на предпоставките за уважаване на иска т.е. с доводи относими към неговото същество, каквито са развитите доводи относно валидността на пълномощията на сключилия процесния договор от името на дружеството – касатор. Преценката за основателността на иска и правилността на изводите на въззивната инстанция може да бъде осъществена само при възможност за редовно сезиране на касационната инстанция т.е. при допустимост на касационния контрол. Неправилно е и разбирането на страната за това, че характера на делото се определя от упълномощителната сделка,определяща представителната власт която има пълномощника,подписал процесния договор. Тя е ирелевантна в конкретния случай и като довод за определяне вида на делото, с оглед изложеното във връзка с критериите обуславящи такава преценка.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВРЪЖДАВА определение №590 от 03.11.08г. по т.д.339/08г. на В. касационен съд, ТК, първо отделение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top