О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 235/09година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на З. “ 3. април”- с. К. против определение №207 от 13.03.2009г. по ч. гр.д. 173/09г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от З. “ 3. април” – с. К., частна жалба против разпореждане от 29.09. 2008г. по гр.д. 1189/02г. на Хасковски окръжен съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на “ В. С. ”А. – с. С..
Ответникът по частната жалба – “ В. С. ”АД- с. С., чрез пълномощника си – адв. И. Б. е на становище, че частната жалба е недопустима, поради липса на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че след като е налице осъдително решение на въззивен съд, което подлежи на принудително изпълнение, то правилно първостепенния съд е допуснал издаване на изпълнителен лист като съобразно разпоредбата на чл.405, ал.1 ГПК, той е и компетентния съд, който следва да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл.407 , ал.1 ГПК предвижда изрична обжалваемост на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. Очертаното в ал. 3 на текста, изключение за актовете по чл.406, ал.2 ГПК, за което е предвиден инстанционен контрол осъществяван по общия ред – т.е. по реда на чл.274 и сл. ГПК, изключва приложението на този ред по отношение на издаване на изпълнителен лист въз основа на останалите, визирани от нормата на чл.404 ГПК актове – какъвто е и разглеждания случай. Той попада изцяло в хипотезата на чл.404, ал.1 ГПК, тъй като основанието за издаването му е постановено решение на въззивен съд. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на правилността на изводите на първостепенния съд. Следователно, този контрол по отношение на разпореждането на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби, само когато съдебния акт е постановен за първи път от въззивен съд.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай.
Следователно, след като процесуалноправният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Пловдивски апелативен съд, неговия съдебен акт е окончателен / въпреки неправилно дадените указания за обжалваемост от състава/, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на З. “ 3. април”- с. К. против определение №207 от 13.03.2009г. по ч. гр.д. 173/09г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: