О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 07,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 408/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “О“ АД – гр. С. против определение № 106 от 10.02.2010 г. по ч.гр.дело №21/2010 г. на Русенски окръжен съд .
Ответникът по частната жалба- К. С. В. от гр. Р. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е възпроизвел нормата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Като „ съществен материалноправен въпрос „ е поставен въпрос за приложението на чл.147 ЗЗД и чл.20 ЗЗД и е сочено, че този въпрос бил в противоречие с практиката на Върховния административен съд. Изложени са доводи за неправилност на изводите на решаващия състав и е направен извод , че изложеното обуславяло противоречие с практиката на ВКС , за което били приложени и решения на този съд. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Дори, обаче, да се приеме, че общо поставения въпрос относно приложението на чл.147 ЗЗД и чл.20 ЗЗД е релевантен, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ посочена от касатора/. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т.1, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, соченото противоречие с практиката на Върховния административен съд. Не попада в тази хипотеза и соченото противоречие с практика на ВКС, тъй като приложените актове на този съд съставляват казуална практика и противоречието с разрешен с тях правен въпрос се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посочената хипотеза също не е налице, тъй като обсъжданите съдебни актове третират различни правни въпроси- разглеждат предсрочната изискуемост на кредита в хипотеза на липса на изрично волеизявление на кредитодателя за обявяването му за предсрочно изискуем. В разглеждания случай, въззивният съд е разрешил спора при изрично заявяване от страна на касатора в представеното извлечение от сметка, че процесния кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на 05.02.2008г. Следователно, не е налице фактически идентитет между разрешените правни въпроси със сравняваните съдебни актове, поради което приложените решения на ВКС не обосноват довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито доводите свързани с неправилност на обжалваното определение, които са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Липсват доводи, свързани с противоречиво прилагане на посочените от страната правни норми- чл.20 ЗЗД и чл.147 ЗЗД, което води до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт. Касаторът не е обосновал също така и неяснотата или непълнотата на тези норми,от което се извежда и липсата на доводи за нуждата от тълкуването им.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 106 от 10.02.2010 г. по ч.гр.дело №21/2010 г. на Русенски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: