О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 21,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 762/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Х. К. и Н. К. Х. против решение № 23 от 08.04.2009 г. по т.д. № 38/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №86 от 17.10.2008 г. по т.д. №104/2008 г. на Сливенски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите против “ А. ” ООД – гр. С. искове по чл.74 ТЗ.
Ответникът по касация – “ А. 2008” Е. – гр. С. е на становище, че касационната жалба е основателна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, след възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК са поддържали, че съгласно приложени и изброени решения на ВКС и ОС – Велико Т. било прието, че в производството по иска по чл.74 ТЗ не ищецът, а ответникът следвало да докаже онези юридически факти, от които следвала законосъобразността на взетите от общото му събрание решения, както и че при неизпълнение задълженията по чл.152 ГПК / отм./се прилагал чл.128 ГПК / отм./. Посочено е още, че в обжалваното решение, както и в цитирани решения на съдилищата се приемало, че “неизпълнение задължението по чл.152 ГПК / отм./ от ответника” означавало, че “не е било проведено общо събрание и че иска по чл.74 ТЗ следвало да се отхвърли като неоснователен”. Така е изведено от касаторите, наличието на противоречива практика на съдилищата. По т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК е посочено , че съдът се “произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос”, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- “при недопускане на общо събрание на ищеца съдружник, признание на иска по чл.74 ТЗ от ответника и неизпълнение на задължение по чл.152 ГПК / отм./ за представяне протокол от проведеното събрание, следва ли съдът да уважи предявения иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание, с оглед възможността на по-късен етап да се заявят за вписване в Търговския регистър промени в партидата на дружеството именно въз основа на решения взети от Общото събрание”. Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата, релевантния материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефинира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Наличието / както е твърдяла страната/ на противоречива практика на съдилищата се извежда именно от противоречивото разрешаване на този въпрос. Липсва и обосноваване на противоречие между изброените решения, с които се приема, че доказателствената тежест по иска по чл.74 ТЗ за установяване на законосъобразността на взетите решения на Общо събрание се носи от ответника по спора и другата група решения, включително и обжалваното, с които било прието, че неизпълнението на задълженията по чл.152 ГПК / отм./ означавало, че изобщо не е проведено общо събрание и иска следвало да се отхвърли, тъй като не се установява правна връзка между тях, поради това, че третират обективно различни правни изводи и не обосновават противоречивост сами по себе си. Освен това доводите относно доказателствената тежест за законосъобразността на решенията на общото събрание са ирелевантни спрямо решаващите изводи на съда, който е приел, недоказаност на факта на провеждане на общо събрание, изведено включително и от сочените от касаторите доказателства – свидетелските показания на упълномощения им представител- П. При липсата дори на индициращи факти за провеждане на такова общо събрание е без правно значение за изхода на спора, чия е доказателствената тежест за законосъобразността на решения, за които не е установено, че са взети. Следователно, така соченото противоречие не обосновава извод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Както бе отбелязано, не са налице и предпоставките по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, не само поради липсата на формулиран материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, но и поради това, че противоречивото решаване на определен правен спор не е идентично на противоречивото разрешаване на такъв въпрос, дори и да има наличие на обективен идентитет между сочените като противоречиви решения, какъвто не е разглеждания случай.
Касаторите не са развили и релевантен довод за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или, развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В случая страната не обосновава доводи свързани с посоченото съдържание на нормата. като поставения въпрос свързан не с решаващите мотиви на съда, а с нейното становище по спора не установява наличие на предпоставките й.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради, което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация не е установил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 08.04.2009 г. по т.д. № 38/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: