О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 27.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №229/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Т” АД – гр. Р. против определение № 66 от 19.02.2009 г. по ч.гр.д. № 162/2006 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
С определението, предмет на обжалване, състав на Русенски окръжен съд е потвърдил определение от 22.12.2008 г. по гр.д. № 3528/2008 г. на Русенски районен съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.10.2008г., издадена в полза на “ Т. Р. ” ЕАД- гр. Р. против Т. Т. Ч. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.47 ГПК урежда подробна процедура по призоваването на ответника и задълженията на заявителя, като последния не е изпълнил изискването на чл.47, ал.4 ГПК- да посочи адрес на противната страна.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането на касационно обжалване с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка с изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявил е, че частната касационна жалба била във връзка с приложението на чл.47 и 48 вр. чл.7, ал.1 ГПК. Посочил е, че липсвала утвърдена практика на ВКС, която “ да ръководи местните съдилища по прилагането на тези разпоредби”, като правилата на чл.7 и 47 ГПК били нови за националното законодателство. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Той не е формулирал съществения материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос, който се дефинира като такъв пряко свързан с решаващите изводи на съда и обуславящ постановения от него правен резултат. Спрямо този съществен въпрос се извършва и преценка за наличието на предпоставките на една от лимитивно изброените хипотези в т.1 – 3 на текста. За да е налице поддържаното основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Изброените от страната разпоредби на ГПК и в частност приложения от съда чл.47, ал.4 ГПК – като обуславящи конкретно процедиране на съда са ясни и еднозначни. Цитираната норма изисква ищецът при установеност, че ответникът не пребивава на посочения адрес, да представи справка за неговата адресна регистрация. Разпоредбата на чл.7 ГПК, регламентираща служебното начало в гражданския процес е без правно значение в случая, поради наличие на изрична императивна законова норма, с която е възложено на страна в процеса да извърши определено процесуално действие, от което произтичат и конкретни за нея правни последици. Следователно, с оглед изложеното, липсата на практика на ВКС, както и това, че конкретна норма е нова за българското законодателство не установява наличие на приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК или касаторът не е развил релевантни за поддържаното основание доводи, поради което частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 66 от 19.02.2009 г. по ч.гр.д. № 162/2006 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: