О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 10,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 243/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “О“ АД – гр. С. против определение № 426 от 29.12.2009 г. по ч.гр.дело №1184/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба- Д. В. Ш. от гр. С. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е заявил, че счита че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Поставил е въпросът – какъв е обсега на следващата се от съда проверка относно предпоставките на чл.417, ал.2 ГПК и по-конкретно какво следва да бъде съдържанието на извлечението от счетоводните книги. Посочено е, че въззивният съд бил приел, че при подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК следва да бъде извършена пространна проверка на представеното в производството извлечение на счетоводните книги, поставяйки множество изисквания за съдържанието на документа. В тази връзка е сочено противоречие между обжалвания съдебен акт и определение №264/09г. на ВКС, І т.о., определение № 419/08г. на ВКС, , а също така и противоречиво разрешаване на същия въпрос от съдилищата относно съдържанието на обсъждания документ като са цитирани и приложени и съдебни актове. Страната е възпроизвела и нормата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като е поддържала, че това основание е налице тъй като не й е известна съдебна практика на ВКС по казуси идентични с настоящия, поради което ВКС следвало да даде тълкуване на закона/ неуточнени правните норми/. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, касаторът не обосновава приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Страната не е формулирала релевантен материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, т.е. относим към решаващия извод на въззивния съд, обусловил постановения правен резултат. Въззивният съд е разглеждал съдържанието на представеното извлечение от сметките на ОББ единствено в контекста на липсата на данни за предсрочната изискуемост на дълга, тъй като от него към посочената дата 10.11.2009г. не може да бъде направен извод за просрочието на една или повече вноски. Такава информация не може да бъде изведена и от приложения договор за издаване на кредитна карта, сключен между страните на 28.12.2004г. с кредитен лимит от 500лв., некореспондиращ с претендираната главница от 1958.83лв., като липсват данни кога и при какви условия този лимит е бил увеличен. Дори, обаче и да се приеме за релевантен общо поставения въпрос относно това какъв е обсега на съдебната проверка относно предпоставките на чл.417, т.2 ГПК, то не се обосновава соченото противоречие с цитираните и приложени определения на ВКС, тъй като с тях се третират въпроси, произтичащи от различни установени факти, в това число и различни правопораждащи вземането факти- различни договори, включващи различни клаузи за предсрочна изискуемост на вземанията по тях и различна установеност на предсрочната изискуемост на вземанията.
Възпроизвеждането на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновава довод за приложимостта й. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че произнасянето на ВКС, ще допринесе за формирането на практика и оттам и за развитие на правото или твърдението, че на страната не й е известна практика на ВКС по поставения въпрос. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на такава норма, която касаторът счита, че се нуждае от тълкуване.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 426 от 29.12.2009 г. по ч.гр.дело №1184/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: