О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 10,07,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 383/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Д” А. – гр. В. против определение № 91 от 09.04.2009 г. по ч.гр.д. № 272/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.02.2009 г. по гр.д. № 280/2008 г. на Сливнишки районен съд за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против “С” А. – гр. С., иск за заплащане на сумата 2005.13 лв., представляваща дължим данък, добавена стойност по фактура 76768/10.05.2006 г. и лихва за забава.
Ответникът по частната жалба – “С” А. – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до касационно обжалване на акта на въззивния съд с наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението си дружеството – касатор е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като процесуалноправен въпрос е формулирал въпроса- дали съдът разполага с правомощия да прекрати производството по делото в случай, че в хода на същото установи, че претендираното от ищеца право не съществува. В тази връзка е посочено, че събрания доказателствен материал по делото не е бил взет под внимание въпреки, че съдебните състави били формирали убеждение по предмета на спора с оглед мотивите им. Освен това не били посочили липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки, като са развити доводи и за това, че съдът следвало да се произнесе по съществото на спора с оглед защитата на страната. Други доводи не са посочени.
Касаторът не обоснова довод за приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос няма относимост към решаващия извод на съда, който не се основава на това, че претендираното от ищеца право не съществува,както счита страната, а решаващият състав е мотивирал, че той не разполага с иск, тъй като Законът за ДДС определя, че с данък добавена стойност се облагат доставки на стоки и услуги, но не и лихви, които по своята същност имат обезщетителен характер за вреди, настъпили от неизпълнение и не представляват възнаграждение по доставка. Именно липсата на право на иск определя и липсата на възможност да се търси чрез съдебно интервениране, защита на накърненото, според жалбоподателя, негово субективно материално право. В тази връзка, обаче изложеното от страната няма относимост към разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съставлява оплакване за незаконосъобразност на акта. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 91 от 09.04.2009 г. по ч.гр.д. № 272/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: