О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 08,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 444/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. Ю. М. от гр. К. против определение № 626 от 05.05.2010 г. по ч.гр.дело №371/2010 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по частната касационна жалба- „Б”О. – гр. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане по същество на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е поставил като релевантен въпрос този относно правния интерес на ищеца, в качеството му на съдружник в търговско дружество за предявяване на иск за установяване недействителността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между дружеството, в което той е съдружник и трето лице – ответник по иска. Страната е поддържала във връзка с така поставения въпрос това, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Посочила е решение № 35/09г. на ВКС, ІІ т.о и решение № 670/08г. на ВКС, ІІ т.о. като лаконично е отбелязала, че с тях е прието, че за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право, като не било нужно интереса да е непосредствен, достатъчен бил и евентуален интерес. А в противоречие с този извод ПАС приел, че на защита подлежат реално възникнали субективни права. Касаторът е изброил и актове на ВТАС и БАС, за които общо и лаконично е поддържал, че приемали, че съдружник в дружеството, който е трето лице по атакуваната от него сделка имал правен интерес от предявяването на установителен иск. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият е формулирал релевантен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Но посочването на такъв въпрос изчерпва единствено изискуемото от нормата общо основание. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване, касаторът следва да е установил и една от лимитивно очертаните хипотези в текста. Страната не обосновава довод за наличие на основанието по на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ посочена в изложението/ Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т.1, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС. Следователно, не попада в тази хипотеза соченото противоречие с практика на ВКС, тъй като приложените актове на този съд обективират негова казуална практика и противоречието с разрешен с тях правен въпрос се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посочената хипотеза също не е налице, тъй като обсъжданите съдебни актове третират различни правни въпроси- решение 35/09г.на ВКС , ІІ т.о.третира разпореждане с имот в хипотеза на чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм./, решение 670/08г. на ВКС , ІІ т.о.разглежда въпроса относно нищожност на договор за продажба на акции, като ищец по делото е продавача по сделката, а не трето неучаствуващо в нея лице. Следователно, не е налице фактически идентитет на сравняваните хипотези, а оттам и съответствие на разрешените правни въпроси, поради което приложените решения на ВКС не обосноват довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не обосновават такъв довод и общо изброените актове на Великотърновски апелативен съд и Бургаски апелативен съд, като направения извод, че те разрешават поставения правен въпрос е произволен и не намира опора в данните изведени от тези решения. Касаторът не е разгледал всяко едно от тях и в тази връзка не е посочил как с тях е разрешен релевантния, поставен от него въпрос. Още повече, че и те третират различна фактическа обстановка по различни искове и по отношение на различни форми на сдружаване, предполагащи и различни правни изводи относно допустимостта на разглежданите искове- т. например определение по т.д. 212/04 на ВТАС третира производство по налагане на обезпечение по реда на чл.308 ГПК / отм./, определение по гр.д.510/2006г. на ВТАС третира установяване неистинност на протоколи от проведени общи събрания, решение № 109/05г. на ВТАС разглежда прогласяване нищожност на актове на общото събрание на дружеството, решение №109/05г на ВТАС е постановено по иск с правно основание чл.364 ЗЗД и инцидентен установителен иск и т.н. Или с тези актове не се разрешава изобщо поставения от касатора въпрос, разрешен с обжалваното определение. Следователно, страната не е обосновала наличие на обективен идентитет на хипотезите в сравняваните съдебни актове и конкретно разрешенията им по поставения въпрос, а от изложеното се изяснява че такъв идентитет не е налице, поради което те са ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Извън това, приложените решения за които няма данни да са влезли в сила не установяват валидно твърдяното за наличие на противоречива практика – арг. т. 3 ТРОСГКТ №1/2009г. Не съставляват обективиране на такава практика и отменителните решения, тъй като с тях не се разрешава окончателно по същество материалноправния спор.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 626 от 05.05.2010 г. по ч.гр.дело №371/2010 г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: