О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 20,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 9/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Х. Б. от гр. Т. против решение №922 от 10.07.2009 г. по гр.д. № 538/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация – “С” Е. –гр. София и „ Ф. компания” АД- гр. С. в ликвидация/, чрез пълномощника им адв. А са на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че въззивния съд се е произнесъл по „ съществен” материалноправен въпрос, касаещ правния интерес на ищеца, предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 71 и чл.15 ТЗ и чл.431, ал.2 ГПК / отм./. Заявил е, че иска по чл.431, ал.2 ГПК бил на разположение на всяко трето лице, чиито права са засегнати от извършено вписване на несъществуващо обстоятелство. Посочил е, че съдът се бил произнесъл и по „ съществен” процесуалноправен въпрос, приемайки, че недоказания правен интерес „ по първото заявено основание”/ неуточнено/, обуславя преюдициално липса на такъв и по „ последващите искове, обективирани в една и съща искова молба”. Лаконично е изложено разбирането на касатора за неправилност на тези изводи на съда, като е обобщено, че в тази връзка същите изводи били в противоречие с практиката на ВКС – посочено е определение №79/08г. на ВКС, І т.о. Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата, релевантния материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефинира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Общо посочения въпрос „ касаещ правния интерес на ищеца” съобразно посочената дефинитивност няма такава характеристика. Но дори и да се приеме, че същия може да бъде разглеждан и като релевантен, то той съставлява единствено общо основание, като касаторът следва да установи предпоставките на една от лимитивно изброените хипотези в т.1-3 на текста. Касаторът не е обосновал такива доводи. Наличието / както е твърдяла страната/ на противоречиво разрешаване на този въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК предполага изрично посочване на съдебни актове, обективиращи практика на съдилищата, с които той е бил разрешен по начин различен от този с обжалваното решение. Страната е сочила единствено определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, което не съставлява практика на съда по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК –арг. т.2 и 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.,като липсва и обосноваване на противоречие между него и изводите на съда, както и доводи за неговата релевантност за спора.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради, което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответниците по касация не са установили разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №922 от 10.07.2009 г. по гр.д. № 538/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: