О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 12,10,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 425/2009 година.
Производството е по чл.213 и сл. ГПК/отм./ вр. пар. 2, ал.14 ПЗР ГПК, образувано по частна жалба на “ М. 78” Е. – гр. П.против определение № 449 от 16.02.2009 г. по в.гр.д. № 2411/2004 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба- Д. аг “ Д. р” – гр. С. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК/отм/ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд, в производство по чл.414, ал.2 ГПК / отм./е определил равностойността на присъдените в полза на молителя с решение по гр.д. 2763/00 на Пловдивски районен съд / оставено в сила с решение от 16.05.2005г. по гр. д. 2411 /2004г. на Пловдивски окръжен съд/, 45055кг. фуражен ечемик, който не е намерен у длъжника в изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че компетентен да разгледа спора е апелативния съд, като мотивира това свое виждане с разрешенията дадени с т.6 ТРОСГК № 1 /17.07.2001г. на ВКС на РБ. Това разбиране е необосновано, тъй като в производството по чл.414, ал.2 ГПК/отм./, компетентен да разгледа спора е съдът издал изпълнителния лист – арг. чл.414, ал.2 предл. посл. ГПК / отм./Когато изпълнителния титул се издава от съда, упражнил инстанционен контрол върху решението на първата инстанция, той действува в качеството му на въззивен, а не в качеството му на първоинстанционен съд. По този ред, производството по чл.414, ал.2 ГПК/отм./ продължава до определяне равностойността на вещта, която не е налична у длъжника. При произнасянето си, въззивният съд действува по правилата на въззивното производство, а с оглед разпоредбата на чл.414, ал.3 ГПК/отм./обжалването се осъществява по реда на чл.217 ГПК/отм./и следователно функционално компетентен да осъществи инстанционен контрол върху постановения от него съдебен акт е Върховния касационен съд. В този смисъл са и разрешенията дадени с т.6 на ТРОСГК на ВКС на РБ / в.ж. мотиви към т.6/, която неправилно е интепретирана от жалбоподателя, тъй като със същата е определено задължителното произнасяне на ВКС по този род спорове, с оглед тяхната правна характеристика.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното определение. Необосновано страната счита, че разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК /отм./ е относима само към петиторните искове. Този ред се прилага при всички изпълнителни основания,с които длъжникът е осъден да предаде реално вещ, която не е налична при него, поради което решението не може да бъде изпълнено, чрез реалното й предаване. Изводът произтича и от самата разпоредба, тъй като с нея не се прави уточнение на вида реализирана правна защита, а се определя ред за изпълнение на всяко съдебно решение в хипотеза на реално задължение за предаване на вещ. Присъждането на равностойността на липсващата вещ не съставлява в този смисъл и промяна на съдебното решение, с което е бил уважен иска, тъй като е изрично регламентирано като процесуален способ. В тази връзка ирелевантни са разгледаните от жалбоподателя други правни възможности съществували, според него, за ищеца по спора,след като е уредена и правната възможност да се иска присъждане на равностойността на вещта. Разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК / отм./, съставлява единствено правна възможност за кредитора да избере по какъв начин да реализира съдебно признатото си вземане, след като длъжникът не може да изпълни поради липса на вещта.
Неоснователно е и направеното от жалбоподателя оплакване за неправилност на приетото от въззивния съд по отношение момента, към който следва да се определи равностойността на вещта. Тъй като предаването й се дължи по договор за влог, т.е. длъжникът е бил осъден да предаде конкретно количество от родово определена вещ, то и нейната равностойност, както правилно е приел решаващият състав, следва да бъде определена към момента на изпълнение на решението, с оглед възможността на кредитора към същият момент да се снабди със същото количество и качество на вещта.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което определението следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 449 от 16.02.2009 г. по в.гр.д. № 2411/2004 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: