О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 18,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 813/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Х” Е. – гр. Б. против решение № 35 от 13.04.2009 г. по т.д. № 35/2009 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е оставено в сила решение № 288/03.12.2008 по т.д. №127/08г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на касатора против “С” ООД – гр. Б. за заплащане стойността на увреден по време на превоз контейнер WABU 242007-7- за разликата от 1072.50лв. до предявения размер от 30 030лв.
Ответникът по касация -“С” ООД – гр. Б. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил като материалноправен въпрос, този- относно обема на гражданската отговорност на ответника по насрещния иск – с оглед това, че съдът вместо действителните вреди-“заместващата равностойност” бил присъдил обезщетение съобразно амортизационни норми, приети за целите на корпоративното подоходно облагане. По този въпрос било налице и противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по чл.82 ЗЗД, съгласно която на обезщетяване подлежали действителните вреди. Цитирани са конкретни актове на ВКС, от които е направен общ извод за приетото от този съд, че на възмездяване подлежат реално претърпените вреди на база действителната стойност на увреденото имущество, определена към датата на увреждането. Така е обоснован довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Като съществен процесуалноправен въпрос е формулирано- при наличието на данни за размера на вредата, каквато се явявала платената от касатора на дружеството- собственик на танк-контейнера- сума и направеното възражение относно този размер от противната страна, кой носи доказателствена тежест да установи размера на вредата. Въззивният съд приел, че касаторът следва да установи този размер, което налагало извод за противоречие с цитирани – решение №130/2007г. на ВКС, І т.е., решение № 125/63г.на ВС, І г.о., решение №971/61 на ВС, ІV г.о., решение 1550/79, ВС, І г.о., решение 294/05на ВКС, ІІт.о. и др., от които е изведен като общ мотив, това, че всяка от страните следва да докаже своите искания и доказателствената тежест за установяването на определен факт се носи от този, който черпи благоприятни последици от него. Направен е извод, че ако е считал стойността на вредата по-ниска от платената на собственика стойност, то ответника по насрещния иск следвало да докаже това. Посочено е още и противоречие на извода на решаващият състав относно размера на вредата тъй като въпреки приетото с т.10 на ТРОСГК на ВКС № 1/2000г. той не назначил служебно експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на увредения актив. Направен е и довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, с оглед въпроса относно начина на определяне на стойността, по която следва да бъде възмездена търпяната вреда при искове за неизпълнение на договорни задължения между търговци- по пазарната стойност на тази вещ, по балансовата стойност на вещта, отразена в счетоводните книги или по първоначалната стойност, намалена с амортизационни норми, действуващи за целите на корпоративното подоходно облагане. Направен е лаконичен извод, че отговора на този въпрос би имал значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото.
Касаторът е поставил като релевантен материалноправен въпрос- изведен от разгледаното изложение- този относно начина на определяне на стойността на вредата и обема на отговорността в хипотеза на причинени материални вреди при неизпълнение на договорно поето задължение по търговска сделка. Макар, обаче и да е формулирал такъв въпрос, то това съставлява само общо основание за допускане на касационно обжалване, като нормата на чл.280, ал.1 ГПК, изисква същият да е разрешен при една от лимитивно изброените в т.1-3 на текста хипотези. Страната се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ неправилно квалифицирана по т.1 на текста/ като поддържа противоречие с решения на тричленни състави на ВКС, от които извежда като константна практика на този съд това, че на възмездяване подлежат реално претърпените вреди, на база действителната пазарна стойност на увреденото имущество. Действително, този извод съответствува на константната практика на ВКС по приложението на чл.82 ЗЗД но противоречие, обосноваващо извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 ГПК е налице единствено, ако въззивният съд се е отклонил от тази практика и е възприел нещо различно от нея. В случая, обаче, по насрещната искова молба във връзка с иска за сумата 30030лв.- представляваща стойност на увредения по време на превоз контейнер, и съставляваща вреда, произтичаща от неизпълнение на задълженията на превозвача, решаващият състав е приел, че съобразно установените факти дружеството – сега ответник по касация, не е изпълнило основното си задължение по договора за превоз от 31.08.2007г. – да достави превозваната стока до определеното местоназначение по причина, за която отговаря. Определено е, че дължимото обезщетение обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Стойността на увредения контейнер, отговорността за повреда, на който била установена с чл.2-5 от договора, е определена съобразно изслушаната техническа експертиза/ общо и допълнително заключение/, от която е изведено като установено това, че увредената вещ не се е водила като материален актив на касатора и за нея не са начислявани амортизационни отчисления. Контейнерът бил произведен 2001г. и като нов е струвал 22000евро. По представената фактура, като негова заместваща равностойност касаторът- ищец по насрещния иск е заплатил на собственика сумата 15400лв. но от данните на фактурата не може да бъде направен извод по какъв начин е определена тази сума и дали тя отчита реалната амортизация на вещта. Прието е още, че тъй като собственик на контейнера е немско дружество, то за определяне на остатъчната стойност на тази вещ е приложимо немското законодателство и ищеца следва да докаже съответните правни норми, с оглед разпоредбата на чл.132 ГПК / отм./. При липса на такова доказване следвало да бъде възприета изслушаната експертиза, определила остатъчната стойност на вещта по линеен метод на амортизация. Следователно, въззивният съд не се е отклонил от посочената от касатора практика, като е не е приел нещо различно от това, че на възмездяване подлежи реално претърпяната вреда, но конкретното определяне на нейния размер е извел съобразно представените доказателства. В тази връзка не е налице и противоречие с практиката на ВКС, досежно общото правило за носене на доказателствената тежест в процеса в съответствие с нормата на 127 ГПК / отм./, тъй като именно ищецът по иска следва да докаже пълно и главно претенцията си. Следователно в съответствие с тази практика въззивният съд е разпределил доказателствената тежест. Не се установява и противоречие с т.10 на ТРОСГК на ВКС на РБ № 1/2000г., тъй като по делото е изслушана техническа експертиза – основна и допълнителна- във връзка с определяне на стойността на танк- контейнера, като твърденията за негова различна пазарна стойност е следвало да бъдат установявани от страната, която твърди различни факти, от посочените от вещото лице. Оплакванията за неправилност на изводите на въззивният съд са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание от касатора, който е поставил само въпрос без да развие съображения за наличие на основанието, още повече че и отговора на този въпрос, страната е извела и като константна практика на ВКС, по отношение на която, както бе обсъдено по-горе не се установява противоречие с изводите на решаващият състав.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 400лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 13.04.2009 г. по т.д. № 35/2009 г. на Бургаски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА “Х” Е. – гр. Б. да заплати на “С” ООД – гр. Б. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: