О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 03,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 347/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. Д. В. от с. Н. против определение № 1* от 12.11.2009 г. по ч.гр.дело №10715/2009 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба –Г. к. с. – гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК поради което определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено в резултат на проведено производство по чл.285ГПК, касаторът е поддържал, че с обжалваното определение въззивният съд решавал въпроса за прекратяване на производството по иска по чл.58, ал.1 ЗК „в противоречие” с цитираното от първостепенния съд решение №572 от 28.03.2002г. по гр.д. №1358/01г. на ВКС. Посочено е, че решението на ВКС третирало различен от разглеждания казус, като са развити съображения за неправилност на постановените от съдилищата определения, с оглед позоваването им на решението на ВКС. Изложено е подробно разбирането на страната по съществото на повдигнатия процесуален спор. Подробно са развити и доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и на оставения с него в сила акт на първостепенния съд. Посочено е и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК обосновано с това, че практика на ВКС по чл.25 пр.1-во ЗК липсвала. Посочено е още, че предвид противоречивото възприемане от съдилищата на цитираното решение на ВКС, считал че произнасянето на ВКС било от „голямо значение за правилното прилагане на ЗК от съдилищата и за развитие на правото”. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Дори, обаче, да се приеме, че общо поставения въпрос относно активната процесуална легитимация по иска по чл.58, ал.2 ЗК е релевантен, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК/ посочена от касатора/. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т.1, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, противоречиво изложеното разбиране на страната за неправилност на определенията на съдилищата, във връзка с това, че са се позовали на цитираното от касатора решение на ВКС, за което той е поддържал, че е неотносимо към разглеждания случай. Развитите доводи за неправилност на постановените по спора съдебни актове, по своята същност са оплакване за незаконосъобразност на решението, свързано с поддържаното от страната становище по спора и са относими към разглеждането му по същество, но не обосновават приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконично отбелязаното относно липсата на практика на ВКС по приложението на чл.25, ал.1 ЗК. Липсата на доводи, свързани с противоречивото прилагане на тази норма от съдилищата, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата й, свързана с разбирането, че се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 12.11.2009 г. по ч.гр.дело №10715/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: