О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 04,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 860/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “- гр. В. против решение № 131 от 03.07.2009 г. по т.д. № 211/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Ответникът по касация- „В” А. <Ад&@А. - гр. В. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът подробно е интепретирал мотивите на обжалваното решение, след което е заявил, че с атакувания съдебен акт, Варненският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос /неуточнен/, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, квалифицирано от него като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка страната е сочила, че въззивния съд неправилно е приложил чл.6, ал.2 ГПК, тъй като с исковата молба ищецът заявил, че ответникът е допуснал виновно неизпълнение на процесния договор и поради това е развалил същият, а решаващият състав приел, че договорът не е развален, поради неизпълнение, тъй като и двете страни били неизправни и квалифицирал изявлението за разваляне на договора по чл.268 ЗЗД. Направен е извод, че съдът променил основанието за разваляне на договора и така нарушил както принципа на диспозитивното начало, така и правото на защита на ответника. Изведено е и това, че постановеното решение било и в противоречие с практиката на ВКС относно диспозитивното начало. Цитирано е решение № 612/1995 г. на петчленен състав на ВКС на РБ, с което се приемало, че съдът бил задължен да реши спора на предявеното с исковата молба основание. Цитирани са и решения № 2000/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и № 620 /2001 г. на ВС, І г.о., които били в същият смисъл. Изложени са оплаквания за това, че съдът по свой почин въвел незаявено фактическо основание и съответно променил без да има искане от страните основанието за прекратяване на договора. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда. Развитите оплаквания, свързани с неправилна, според касатора правна квалификация на основанието за разваляне на процесния договор се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК, но нямат правна относимост към основанията за допускане на касационно обжалване. Доколкото, обаче страната е сочила довод за недопустимост на решението във връзка с произнасяне на съдът на непредявено основание / изведено от развитите оплаквания /, то този въпрос следва да бъде разгледан служебно от настоящият състав с оглед приетото с т.1 на цитираното тълкувателно решение. От изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба се извежда и даденото правно основание на иска- претенцията е била свързана с въстановяване на сума, получена от ответника на отпаднало основание, платен аванс по договор от 08.06.2006 г., по който ищецът е твърдял, че ответникът не е извършил уговорените строително-монтажни работи. Твърдяно е още, че ищецът е отправил нотариална покана, съдържаща неговото волеизявление за разваляне на договора, редовно връчена. При тези фактически данни, правилно съдилищата са квалифицирали иска по чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД. Въззивният съд подробно е очертал установените факти по делото и е направил своите правни изводи именно във връзка с разгледания от него иск по чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД, поради което и решението му е допустимо, постановено на предявеното правно основание. В случая доводите на страната са направени при смесване на различни правни категории като- основанието на иска и правната интепретация на установените факти по спора. Ето защо и цитираните решения на ВКС, като третиращи въпроса относно разглеждане на спор на непредявено основание нямат относимост към доводите, засягащи тази правна интерпретация, а така развити съставляват всъщност оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда и поради това са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 03.07.2009 г. по т.д. № 211/2009 г. на Варненския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: