О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 03,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 403/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Общинска банка” АД – гр. С. против определение № 109 от 23.03.2010 г. по ч.гр.дело №239/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е посочил, че изясняване на въпроса –„ относно индивидуализация на вземането на кредитора, както и информация, която следва да съдържа извлечението от сметка, с което се установява едно вземане и което представлява документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК даващ право на заявителя да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и изясняване правомощията на съда при извършване на проверка на редовността на този документ от външна страна” представлявало „съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”. Други доводи по допускане на определението до касационно обжалване не са развити.
Касаторът е формулирал общо въпрос, който обаче не е обвързал с решаващите изводи на съда, съобразно дефинитивната определеност на правния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дори, обаче, да се приеме, че този въпрос е релевантен, то той съставлява само общо основание, което предполага установеност на една от хипотезите визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Касаторът се е позовал на т.3 от текста. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че произнасянето на ВКС, ще отговори на общо поставения въпрос. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на такава норма, определяща необходимост от тълкуване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 109 от 23.03.2010 г. по ч.гр.дело №239/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: