О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 02,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 662/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ С. турс 2001”ЕООД – гр. В. против решение № 77 от 27.04.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №27/21.01.2009г. по т.д. 295/08г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация – “З. п. ” А. – гр. Варна е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че съдът се е произнесъл по “ съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”/ неуточнен/, решен в противоречие с практиката на ВКС, която практика имала връзка с изложените в касационната жалба основания за нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразено е разбиране, че облигаторната връзка между страните е квалифицирана неправилно от съдилищата, и съответно техните решения били в противоречие с решение №230 от 25.05.2000г. по гр.д. 1286/99г. на ВКС / възпроизведено изцяло текстуално/ относно това, че задължението за заплащане на възнаграждение на изпълнителя възниква от приемане на извършената работа. В тази връзка страната е развила подробни съображения за това, че въззивният съд не е провел тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД, довело до неправилна правна квалификация на договора между страните и е изложено разбирането, че договорът е за изработка, при подвид – договор за строителство. Касаторът е поддържал още, че е налице и противоречие с решение на ВАпС по т.д. 369/06г., като противоречието не било “ в решението”, а в решаващите мотиви- при разгледан аналогичен случай, било прието че се дължи плащане за ползуване на общата инфраструктура, а не за комплекс дейности по поддръжката и предоставени услуги от ищеца. Противоречието още се състояло в това, че в разглеждания случай е възприет, обсъден и признат за доказан разход по изпълнение на договора- платената сума от ищеца на дъщерното му дружество, а в приложеното решение това било прието за ирелевантен въпрос. Касаторът е изложил и доводи във връзка със “ значение за точното прилагане на закона”, обосновани с правилното тълкуване и квалифициране на договора, което рефлектирало върху правата на собствениците в комплекса по отношение на “инженерната инфраструктура”. С аналогични доводи и в касационната жалба, страната в точката обозначена като “ противоречие с материалния закон” е обосновала разбирането си, че е налице чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът не е формулирал изрично правен въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – който да е включен в предмета на спор и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 ТР ОСГТК № 1/09г. /. Но дори и такъв въпрос да бъде изведен от изложението, а именно този свързан с определяне вида на договора, сключен между страните, то следва да бъде установена една от хипотезите визирани в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предполага разрешаване на този въпрос в противоречие с друго влязло в сила решение. С обжалваният съдебен акт, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за поддръжка на общата инфраструктура на к.к. “. З. п.”, който е ненаименован, консенсуален и възмезден и е разгледал конкретно поетите с него задължения, както и тяхното изпълнение. Доводите за неправилност на този извод, както и разбирането поддържано от касатора, че процесния договор е такъв за изработка / разбиране, което не намира опора в договореното между страните, с оглед съществените елементи на този вид договор/, се свързват с основанията по чл.281 ГПК / каквато връзка е направила и страната/, но са ирелевантни към разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, то следва при аналогични фактически обстоятелства с друго влязло в сила решение, да е обоснован извод за това, че договор, съдържащ същите съществени елементи се квалифицира като договор за изработка. Текстуално възпроизведеното решение по гр.д. 1286/99г. на ВКС третира договор за изпълнение на СМР т.е. не разглежда такъв вид договор, който е предмет на настоящия спор, поради което не подкрепя изводите на касатора за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е свързано с неговото разбиране за вида на договора, а не с приетото от въззивния съд. Не е налице противоречие и с цитираното решение на ВАпС, тъй като с него съдът изрично е приел, че разглеждания от него договор е за ползуването на общата инфраструктура/ самият договор не е приложен и не може да бъде изведена твърдяната от касатора идентичност с процесния, а такава не може да бъде изведена и от мотивите на приложения съдебен акт/. Освен това по обсъжданото решение е била налице хипотеза, при която страните са уговорили твърда цена, а ответникът не е оспорил изпълнението на договорните задължения на ищеца, като именно в тази връзка съдът е счел, че е без правно значение установяването на изпълнение по договора, а основният въпрос се е свеждал до валидното възникване на облигационната връзка. Разглежданият случай е различен, тъй като изпълнението на ищеца по процесния договор е било оспорено, поради което и съдът е разглеждал, именно него във връзка с направеното от ответника възражение. Или при тези фактически данни липсва идентитет между разгледаните материалноправни въпроси, с оглед различната фактическа обстановка, поради което не се обосновава и противоречивото им разрешаване, и съответно доводите не установяват наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Ирелевантни към нея са оплакванията свързани с правните последици от разрешаване на спора и тяхната рефлексия в правната сфера на собствениците на индивидуални имоти в комплекса.
Ответникът по касация не е поискал и не е установил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 27.04.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: