О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 08,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 359/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П. П. М., Д. П. М., Ц. П. М. и тримата от с. О. и Н. П. Н. от гр. Т. срещу определение № 352 от 19.02.10г. по гр.д.2204/08г. на Софийски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на постановения съдебен акт.
Ответникът по частната жалба- З. и презастрахователна компания „ Л. И. ” АД – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е изменил в производство по чл.192, ал.4 ГПК / отм./, постановеното от него решение на 12.10.2009г. по гр.д. 2204/08г.в частта му за разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят още юристконсултско възнаграждение в размер на 2820лв. на основание чл.64, ал. 2 и 5 ГПК/отм./ и е оставил без уважение молбата им в частта относно неправилност на решението на първостепенния съд за определяне на разноски пред него.
С решение от 12.10.2009г. по гр.д. 2204/08г състав на Софийски апелативен съд е оставил в сила решение от 30.07.2008г. по гр.д. №658/07г. на СГС в обжалваната от П. П. М., Д. П. М., Ц. П. М. и Н. П. Н. част, с която е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание 407, ал.1 ТЗ / отм./, като въззивното производство е образувано по тяхна въззивна жалба. С молба от 22.10.2009г., пълномощникът на въззивниците- адв. Г е поискала допълване на така постановения акт в частта, с която съдът се е произнесъл по дължимите разноски, присъдени от първостепенния съд и е поискала изменение на решението, в частта досежно присъдените от апелативния съд разноски в размер на 580лв. С определението, предмет на обжалване съдът е допуснал изменение на присъдените от него разноски за въззивното производство като е осъдил въззивниците да заплатят още 2820лв. юристконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете. В тази част определението е правилно. При изложените фактически данни и с оглед постановения резултат, съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК/отм./ на ответника се дължат направените пред въззивния съд разноски. Следователно, при валидно процесуално въведено в производството пред Софийски апелативен съд искане за присъждане на разноски правилно, въззивният съд е уважил претенцията в нейния действително дължим размер. В тази връзка законосъобразно е била съобразена разпоредбата на чл.64,ал. 5 ГПК в съотносимост с Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като жалбоподателите не са подкрепили с конкретни оплаквания по отношение на подробно изложените изчисления, разбирането си за неправилност на постановения резултат. Цитираната норма установява задължение за съда да присъди адвокатско възнаграждение, ако юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, какъвто е и разглеждания случай. Същото е било и правилно определено от въззивния съд на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата.
Неоснователно жалбоподателите считат, че съдът не е могъл да измени решението си в тази част без да е бил сезиран с искане на противната страна, както и че е допуснал влошаване на положението им. Изрично нормата на 192, ал.4 ГПК / отм./ установява, че съдът и по свой почин може да измени постановеното от него решение в частта му за разноските т.е. без да е налице изрично сезиране от страните. При грешка в изчисленията, какъвто е разглеждания случай, той може да направи това включително и по реда на чл.192, ал.2 ГПК. Разноските се дължат на ответника по спора на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ и са зависими единствено от постановения със съдебния акт правен резултат, като съдът не може да извършва друга преценка за дължимостта и размера им извън нормативно определения. В този смисъл, разпоредбата на чл.208, ал.2 ГПК/ отм./ не намира приложение по отношение на дължимите разноски в производството.
Фактически необосновано е твърдението в частната жалба, че юристкосултско възнаграждение е било присъдено два пъти върху една и съща отхвърлителна част от исковете. Съдът е присъдил разноските, които се дължат пред него като е съобразил първоначално присъдения размер. И тъй като разноски се дължат пред всяка инстанция по правилото на чл.64 ГПК / отм./ то и правно необосновано е разбирането, че само промяната на резултата обосновава дължимостта им.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение в тази част следва да бъде потвърдено.
В частта, обаче, с която въззивният съд се е произнесъл по разноските присъдени от първата инстанция, определението е недопустимо. Разпоредбата на чл.192, ал.1 ГПК/отм./ изрично предвижда, че съдът не може да изменя или отменя решението си, с което се е произнесъл по реда на инстанционния контрол и е упражнил правомощията си по чл.208 ГПК/отм./, като по отношение на това решение включително и в частта относно разноските, предмет на въззивно разглеждане е допустим единствено контрол по реда на обжалването. Следователно, при липса на жалба,не се възстановява висящността и решението влиза в сила и в тази част. Разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК/ отм./ изрично предвижда приложимостта й само спрямо постановеното от съответната инстанция решение. Или определението в обсъжданата част като недопустимо следва да бъде обезсилено.
Подадената от процесуалния представител на ищците молба от 22.10.2009г. е съдържала искане по чл.193 ГПК / отм./ -за допълване на решението, поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба относно присъдените от първостепенния съд разноски. Това искане е допустимо и е следвало да бъде разгледано от състава на САС, който е извършил неправилна преценка за неговата правна квалификация по реда на чл.192, ал.4 ГПК. Ето защо, следва да бъде указано на същия съд произнасяне по искането по чл.193 ГПК / отм/,с което е бил сезиран.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 352 от 19.02.10г. по гр.д.2204/08г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на П. П. М., Д. П. М., Ц. П. М. и тримата от с. О. и Н. П. Н. от гр. Т.за изменение на решение от 12.10.2009г. по гр.д. 2204/08г. на САС, в частта му, с която е оставено в сила решение от 30.07.2008г. по гр.д. №658/07г. на Софийски градски съд в частта му за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 352 от 19.02.10г. по гр.д.2204/08г. на Софийски апелативен съд,в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата по чл.193 ГПК / отм./ на П. П. М., Д. П. М., Ц. П. М. и тримата от с. О. и Н. П. Н. от гр. Т. от 22.10.2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: