О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№423
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 354/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. К. , действащ като едноличен търговец с фирма “А” – гр. Б. против решение № 814/19.12.2008 г. по гр.д. № 202/2007 г. на Б. окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба “А” АД-гр. София не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е изложил своето разбиране по тълкуването на чл.280, ал.1 ГПК, като е възпроизвел текста на нормата и е поддържал наличие предпоставките по т.2 и т. 3. Като въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е сочено произнасянето на съда относно валидността на представена и приета пред въззивната инстанция фактура /неиндивидуализирана/, както и касовите бележки въз основа, на които била издадена. Друг въпрос, според касатора, бил този относно доказателствената стойност на приетите от първата инстанция касови бележки. Изложени са подробни оплаквания за неправилност на акта и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и доводи относно считаната за правилна от касатора преценка на доказателствата по делото. Развит е и довод относно това, че между страните било възникнало облигационно правоотношение базирано на договор за търговска продажба, а извеждайки извод, че “сделката е гражданска, а не търговска”, съдът допуснал противоречие с решение по гр.д. № 409/2007 г. на СОС. Освен това било налице и друго решение на българския съд /което не е посочено/, с което по подобен казус било прието, че “неиздаването на данъчна фактура в срока по чл.93 ЗДДС не водило до друг извод, а евентуално би могло да доведе до санкция по реда на чл.136 ЗДДС, становище категорично отхвърлено от решаващия състав”. Сочено е и противоречие с решение по гр.д. № 60/2006 г. на Великотърновския апелативен съд, с което било прието, че купувача бил длъжен да плати цената на цялата доставка “и не се коментирала невъзможността фактура да бъде издадена едва след няколко доставки, стойността да не може да бъде описана в една обща данъчна фактура”. Касаторът е поддържал нарушение по чл.188 ГПК /отм./, като е твърдял, че е извършено превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствения материал, освен това било допуснато нарушение на чл.136 ГПК /отм./, като съдът приложил неправилно тази норма “без да изложи солидни правни доводи”, защо възприема определени показания, а други не. В тази връзка липсата на така окачествените мотиви водели до противоречие с установената съдебна практика- изброени са решения на ВС и ВКС, приложени по делото.
Страната не обосновава доводи за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси са относими към интерпретирането на доказателствения материал от въззивния съд и съставляват оплакване за неправилност на постановения съдебен акт, подкрепени и с такива доводи, които са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК. Поддържаното противоречие с цитирани и приложени решения по гр.д. № 409/2007 г. на СОС и по гр.д. № 60/2006 г. на Великотърновския апелативен съд е неотносимо към предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като тези актове подлежат на инстанционен контрол и след като касаторът не е сочил доказателства да са влезли в сила, те не съставляват практика по смисъла на цитирания текст. Поддържаните нарушения по чл.188 ГПК /отм. и чл.136 ГПК /отм./ също не съставляват релевантен довод, относим към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като засягат основателността на касационната жалба. Соченото противоречие във връзка с чл.136 ГПК /отм./ с приложени решения на ВКС и ВС също не обосновава приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви с оглед кредитирането на свидетелските показания, като е приел, че по отношение показанията на свидетелките Р. и К. са налице предпоставките по чл.136 ГПК /отм./, тъй като същите са заинтересовани в качеството им на съпруга и работник при ответника, показанията им са вътрешно противоречиви и противоречат на цялостния доказателствен материал. Изводът е направен във връзка с конкретната фактическа обстановка и няма база за сравнение с приетото по приложените решения на ВС и ВКС, които разрешават въпроси във връзка с достоверността на свидетелските показания при различна фактическа обстановка и по различни искове. Освен това правилното приложение на чл.136 ГПК / отм./ като свързано с общите оплаквания за незаконосъобразност на акта не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 814/19.12.2008 г. по гр.д. № 202/2007 г. на Б. окръжен съд.
О. не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: