О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 27,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 364/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на З. “Б” АД – гр. С. против определение № 3* от 15.03.2010 г. по ч.гр.дело №262/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 08.12.2009 г. по гр.д. № 35821/2009 г. на Софийски районен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като съдилищата в конкретния случай се произнесли по въпрос / непосочен/, който бил от значение за точното прилагане на закона, поради „ налагащата се тенденция заплащането на държавни такси от страните да се извършва чрез електронно интернет банкиране без поставяне на подпис на банков служител и печат на банка върху платежния документ”. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези на текста. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г.
Възпроизвеждането на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновава довод за приложимостта й. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичния довод относно тенденциите за начина на плащане на държавните такси. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на такава норма, която касаторът счита, че се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 15.03.2010 г. по ч.гр.дело №262/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: