О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 28,12,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №795/09 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “Е”ЕООД- гр. С. срещу определение №628 от 28.10.09г. по ч.т.д.687/09г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на“Е”ЕООД- гр. С. срещу определение от 23.03.2009г. по ч.гр.д.356/2009г. на Софийски апелативен съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че съдебните актове постановени по искане по чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещ иск, с оглед което е образувано производството подлежат на двуинстанционен контрол, изведено от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, която предвижда произнасяне на ВКС, само когато определението е постановено за първи път от въззивен съд, какъвто не е разглеждания случай.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на “Е”ЕООД- гр. С. срещу определение от 23.03.2009г. по ч.гр.д.356/2009г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определение по гр.д.00850/08г.на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на дружеството против “ П. биопродукти” ООД за допускане на обезпечение на бъдещи искове. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената жалба.
Обжалваният пред ВКС, ІІ т.о. съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В тази връзка правно необосновани, като ирелевантни за касационното обжалване на акта са твърденията на жалбоподателя, че допустимостта на производството се определя от това, че молителят бил внесъл парична гаранция в размер на 7000лв. и въззивният съд не се произнесъл по гаранцията. Преценката за допустимостта на производството предхожда тази по неговата основателност, поради което след констатация че обжалването е недопустимо, съдът не може да премине към желаното от страната обсъждане на доводите по съществото на процесуалния спор.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА определение №628 от 28.10.09г. по ч.т.д.687/09г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: