Определение №552 от 7.7.2010 по ч.пр. дело №521/521 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
 
№ 552
 
 
 
 
София, 07,07,2010 година
 
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
  
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 521/2010 година.
 
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. С. К. и С. К. К. и двамата от гр. П. против определение № 789 от 05.03.2010 г. по ч.гр.дело №112/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторите са възпроизвели разпоредбата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, която са свързали с правилното „тълкуване и прилагане на правилата за обосноваване на наличие / липса на правен интерес от водене на установителен иск”, след което е възпроизведена буквално като съдържание подадената частна касационна жалба, съдържаща оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, в контекста на становището на страната. В заключение е добавено, че касаторите считат, че разграничаването на самия спор от предпоставките за упражняване на иск бил „ изключително съществен въпрос, който бил неправилно тълкуван от съда”. Лаконично е посочено, че обосноваването на правния им интерес „ ще даде в крайна сметка повод да се проведе дело, чийто изход ще попълни недотам богатата съдебна практика относно отговорността на съдружниците в СД и възможността да се води изпълнителен процес срещу лица извън субективните предели на изпълнителния лист”. Други конкретни доводи по допускане до касационно обжалване на атакуваното определение не са развити.
Касаторите не са формулирали изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Следователно, не съставлява такъв въпрос общо поставения за „правилното тълкуване и прилагане на правилата за обосноваване на наличие / липса на правен интерес от водене на установителен иск”. Липсата на релевантен въпрос има за правна последица неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Развитите доводи за неправилност на постановеният по спора съдебен акт, по своята същност са оплакване за незаконосъобразност на определението, свързано с поддържаното от страната становище по спора и са относими към разглеждането му по същество, но не обосновават приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 789 от 05.03.2010 г. по ч.гр.дело №112/2010 г. на Пловдивски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top